О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София,18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 25 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №415,постановено на 17.10.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1180/2012г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Ж. А. И. срещу решение №223/23.05.2012г.,постановено по в.гр.д.№87/2012г. на Плевенския окръжен съд и производството по гр.д.№1180/2012г. по описа на ВКС,ІV ГО е прекратено.
Определението е обжалвано от Ж. А. И.,която поддържа,че в случая следва да се приеме,че обжалваното от нея въззивно решение подлежи на касационен контрол,тъй като се касае за иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД,чиято цена следва да бъде определена по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Ж. А. И. касационна жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд,постановено на 23.05.2012г. по гр.д.№87/2012г., следва да бъде оставена без разглеждане ,тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид стойността на договора. Действително разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК предвижда,че по искове за съществуване на договори размерът на цената на иска е равен на стойността на договора,но само ако договорът няма да предмет вещни права. Изрично е предвидено в същата разпоредба,че когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е посочения в чл.69,ал.1,т.2 ГПК или данъчната оценка на имота. В случая договорът има за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, поради което напълно следва да бъде споделен изводът на тричленния състав на ІV ГО на ВКС,че цената на иска възлиза на 3231.40лв.,какъвто е размерът на данъчната оценка на имота съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№[ЕГН]/12.07.2011г./лист 24 от гр.д.№451/2011г. по описа на Левченския районен съд/.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №415/17.10.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІV ГО,постановено по гр.д.№1180/2012г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: