О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София 10.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 28 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 921 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от ответника Д., ч. М. н. Р. р. и б., чрез о.у. на о. Б. срещу решение № 88/04.05.2012 г. по в. гр. дело №1030/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 5831/27.07.2011 г. по гр.дело № 2542/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на Д., ч. О. у. н. о. Б. на осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР, че по действащата кадастрална карта на [населено място] П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са собственици на 888 кв.м., оцветени син цвят на комбинираната скица към заключението на в.л.Р.М. на л.371 по делото, който имот неправилно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор * в размер на 866 кв.м. записан на Д.. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 168/30.03.2011 г. по гр.дело № 392/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ върху който е осъществено мероприятие, като комплекс от сгради, съоръжения и свободни незастроени площи, а именно терен, отреден за ветеринарна служба, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 310/24.06.2010 г. по гр.дело № 494/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение № 525/20.07.2009 г. по гр.дело № 918/2008 г. на ВКС IV г.о., постановени по реда на ГПК/отм./ ГПК, 3. при преценка реализирано ли е мероприятието в хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ следва ли да се има предвид осъществяването му като цялостен комплекс, включващ сгради, съоръжения и свободни площи, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 1208/23.10.2008 г. по гр.дело № 5459/2007 г. на ВКС V г.о., постановено по реда на ГПК/отм./.
Срещу постановеното въззивно решение в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР е подадена касационна жалба от [община], чрез кмета на общината, представляван от А. М. началник отдел правно обслужване и обществени поръчки. Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. следва ли да се възстановява собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, за който е отредено мероприятие, като комплекс от сгради, съоръжения и свободни незастроени обслужващи площи, 2. следва ли да се провежда отчуждителна процедура за имот, който е внесен в ТКЗС през 1965 г. и е загубил земеделското си предназначение, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационните жалби Л. П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. Р., Н. Г. В., всички чрез адв. К. А. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, тъй като всеки от жалбоподателите не е формулирал конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора по делото и обусловил решаващите правни изводи на съда.
[община] в писмен отговор е изразил становище за основателност на жалбата на Д., ч. М. н. р. р. и б..
Върховен касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от процесуално легитимирани страни и същите са допустими.
Въззивният съд е приел, че предявения иск е с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Претенцията, предявена от ищците-ответници по жалбите е за признаване за установено по отношение на Д., ч. О. у.на о. Б. и [община], чрез кмета на общината, че по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед през 2006 г. на ИД на АГКК, че ищците са собственици на 888 кв.м., оцветени със син цвят на комбинираната скица към заключението на в.л.инж. Р.М., които неправилно са заснети като част от поземлен имот с идентификатор *, записан на Д. и от поземлен имот с идентификатор *, записан на [община].
От фактическа страна е прието, че ищците са наследници на П. А., притежаващ преди образуване на ТКЗС нива в м.”М.” в землището на [населено място] от 3.5 дка. С решение на ОСЗ № 1662/11.05.2005 г. на наследниците на П. А. е отказано възстановяване правото на собственост върху описания имот, поради осъществяване на мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение № 2142/09.06.2006 г. по гр.дело 819/2005 г. е отменено решението на ОСЗ, с което е отказано на наследниците на П. А. възстановяване на правото на собственост в реални граници на нива над 2233 кв.м., находяща се в землището на [населено място] м.”М.” и е възстановено правото на собственост на посочените лица върху нива от 1267 кв.м., находяща се в посочената местност. Прието е, че по това дело е установено, че върху процесната нива съществува ветеринарна лечебница и по Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на обекти са определени необходим терен към лечебницата 1800 кв.м., и с решението на районния съд е прието, че правото на собственост следва да се възстанови върху остатъка от нивата от 1267 кв.м.
С решение № 1770/2009 г. на ОСЗ Б. на наследниците на П. А. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 1267 кв.м., находяща се в землището на [населено място], имот пл. № *. Прието е, че на ищците е отказано нанасяне на имота в кадастралната карта, поради наличие на спор за собственост.
Възоснова на СТЕ е прието, че имота е включен в кадастралния план на [населено място] през 1955 г., а в регулационния план е включен през 1965 г. и е отреден за нуждите на ветеринарната лечебница. По разписния лист към кадастралния план имота не е записан на наследодателя на ищците.
Прието е, че ветеринарната лечебница е построена около 1968 г. По действащия застроителен и регулационен план на [населено място] сградата на ветеринарната лечебница и терена около нея са отредени за парцел *.
Възоснова на заключението на в.л.Р.Г. по назначената СТЕ съдът е приел, че по кадастралния план процесния имот е отразен като *. Прието е, че бившия имот № *, по кадастралния план от 1955 г. попада върху поземлен имот с идентификатор *. и № * по Кадастралната карта. Съобразно заключението на вещото лице прилежащата площ на лечебницата е 2 179 кв.м., а свободната, оставаща извън нея е 888 кв.м. От площта 888 кв.м. е прието, че 866 кв.м., попадат в ПИ с идентификатор * собствен на държавата и 22 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор № *, собствен на [община].
Прието е, че за ПИ с идентификатор * е съставен акт за публична държавна собственост на 11.02.2009 г.
От правна страна е прието наличието на правен интерес от търсената с иска с пр.осн.чл.53,ал.2ЗКИР защита. Прието е, че се касае за земя в урбанизирана територия, която е възстановена по реда на чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ и същата следва да се нанесе в одобрения кадастрален план и кадастрална карта, съгласно чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ. Прието е, че при спор за материално право между лицата с възстановена собственост по ЗСПЗЗ и трети лица, които заявяват самостоятелни права спорът се решава по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР.
По реда на косвения съдебен контрол съдът е приел, че решението № 1770/16.02.2009 г. на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на ищците в стари реални граници е съобразено с изискванията на чл. 11 и чл.13а ППЗСПЗЗ за 888 кв.м. Според съда в тази площ не е реализирано мероприятие, което според чл.10б ЗСПЗЗ да не позволява възстановяване на собствеността.
За неоснователен е приет доводът, че не подлежи на възстановяване имот представляващ публична държавна собственост. Според въззивния съд ограничението, предвидено в чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ касае случаите при които земеделският имот, който е включен в урбанизирана територия да е усвоен за мероприятието. При наличие на сграда държавна собственост следва да се определи терен за обслужване на сградата според изискванията на Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на обекти и при наличие на останала свободна площ собствеността следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. В случая съдът е приел, че останалата свободна площ след определяне на необходимия прилежащ терен към сградата представляваща ветеринарна лечебница следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ.
Като е взел предвид тези съображения съдът е приел, че на Кадастралната карта следва да се нанесе имот от 888 кв.м., тъй като ищците се легитимират като собственици на този имот с решението на ОСЗ. От посочената площ една част попада в имот с идентификатор *, собствен на държавата и в ПИ № *, собствен на [община]. При тези съображения съдът е приел искът за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя Д., п. от М. н. Р. р. и б., чрез О. у. на о. Б. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 168/30.03.2011 г. по гр.дело № 392/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос основателна ли е претенцията на физически лица за собственост върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. Прието е, че със ЗИДЗДС/Д.в.бр.17/2009 г./ е създадена ал.4 на чл.7 ЗДС, която предвижда, че собствеността върху имоти, публична държавна собственост не подлежи на възстановяване, че текста е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, вр.пар.1в,ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл.2, ал.1 и ал.7 от ЗОСОИ. Прието е, че когато съдът е сезиран с иск, по който физически лица предявяват претенции за собственост върху имот, публична държавна собственост следва да се отчетат тези разпоредби, като се вземе предвид и това, че нормите имат тълкувателен характер и се прилагат от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността. Прието е, че характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяване на собствеността и съответно – уважаване на предявения от физическите лица иск за собственост.
Неоснователни са доводите на същия жалбоподател за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по втория правен въпрос. С решение № 310/24.06.2010 г. по гр.дело № 494/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че в хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ законодателят не е постановил изискване за законност на строителството, а е уредил само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, че разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ е налице, когато имотът е застроен с единична сграда, най-често жилище, че от установеното състояние на имота като комплекс за почивна дейност следва, че е налице проведено мероприятие по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се възстановява. В същата насока е и разрешението на правния въпрос в решение № 525/20.07.2009 г. по гр.дело № 918/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./. С обжалваното решение въззивния съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, постановен от жалбоподателя Д., ч. О. у. н. о. Б.. С решение № 1208/23.10.2008 г. по гр.дело № 5459/2007 г. на ВКС V го., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че когато имота да се намира в урбанизирана територия и върху него е проведено мероприятието, за което е отреден по градоустройствения план – изграждане на спортен комплекс при преценка реализирано ли е това мероприятие се има предвид осъществяването му като цялостен комплекс. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК правните въпроси, поставени от жалбоподателя-ответник [община]. Правните въпроси касаят приложението на разпоредбите на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, които са ясни и пълни не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена обилна и трайна съдебна, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от № 88/04.05.2012 г. по в.гр.дело № 1030/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5831/27.07.2011 г. по гр.дело № 2542/2009 г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Д., ч. О. у. н. о. Б. по предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР, че по действащата Кадастрална карта на [населено място] П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са собственици на имот от 866 кв.м., които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор *, записан на Д. и който е част от имот с обща площ 888 кв.м. по касационна жалба вх. № 1824/08.06.2012 г., подадена от Д., ч. М. н. Р. р. и б., ч. о. у. н. о. Б..
Не допуска касационно обжалване на решение № 88/04.05.2012 г. по в.гр.дело № 1030/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5831/27.07.2011 г. по гр.дело № 2542/2009 г.на Благоевградския районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР по отношение на [община], чрез кмета на [община], че по действащата кадастрална карта на [населено място] П. А., С. П. К., В. Б. А., А. Г. А. и Н. Г. В. са собственици на имот от 22 кв.м., които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор *, записан на [община] и който е част от имот с обща площ 888 кв.м. по касационна жалба вх № 1815 от 07.06.2012 г., подадена от [община],чрез чрез кмета на общината, представляван от А. М. началник отдел правно обслужване и обществени поръчки.
Делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание в частта по касационната жалба, подадена от Д., ч. М. н. Р. р. и б., ч. о. у. н. о. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: