О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София 29.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 409 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. А. К. и К. В. К. против решение № 248/21.12.2011 г. по гр. дело № 273/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 188/28.10.2008 г. по гр.дело № 60/2008 г. на Районен съд [населено място], с което предявеният иск от жалбоподателите против М. В. К., С. С. К., С. И. И., Т. И. Ж., Р. И. Д., М. И. Д., С. И. К. и Р. М. К. за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], при квоти 2/4 ид.ч. за М. К. и по ? ид.част за К. К. и М. К. на четириетажна жилищна сграда, застроена в западната част на УПИ X.-* в кв.135 по плана на [населено място] и залепената в западната част на сградата стопанска постройка, ведно с принадлежащите й 254 кв.м. като останалите съделители да бъдат изключени от делбата, тъй като не са собственици на процесния имот е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба и с допълнително изложение от 24.09.2012 г. са поставени въпроси, които съдът доуточни и квалифицира както следва: 1. валиден ли е сключеният договор за продажба, чрез ОбНС [населено място] между наследодателя на страните по делото В. К. и И. С. К. на част от недвижимия имот – част от имот пл. № *, парцел X. по плана на [населено място] в размер на 254 кв.м., обективиран в нот.акт № 3/1981 г. и породил ли е вещно прехвърлителен ефект, разрешен при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, 2. по въпроса за придобиване право на собственост чрез наследяване в случай на застрояване със сграда на недвижим имот от наследодателя възоснова на издадено разрешение за строеж, впоследствие изграждане и на пристройка, функционално свързана с всеки етаж в съотношение на присъединена към главна вещ, като имота, в който е изградена сградата и пристройката е отреден в общ парцел с друг имот, в който също е изградена сграда, от съсобствениците на последния имот. В този случай налице ли е хоризонтална етажна собственост и допустима ли е делба на сградата, изградена от наследодателя заедно с принадлежащите й идеални части от земята, като обща част на сградата, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. при задължително другарство, съдът длъжен ли е да постави на преценка и доказателствата, събрани при първоинстанционното и въззивно производство при първоначалното разглеждане на делото във връзка с възражението за придобивна давност, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съответно решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата Р. А. К., чрез особения представител адв.Т. М. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 287/27.05.2010 г. по гр.дело № 1281/2009 г. на ВКС II г.о., с което е обезсилено решение № 139/18.06.2009 г. по гр.дело № 20/2009 г. на Окръжен съд [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството по делото е за съдебна делба във фазата по допускане на делбата.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателя М. В. К. и ответникът по жалбата К. В. К. са наследници по закон – деца на общия наследодател В. А. К., починал на 29.11.2002 г. Жалбоподателката М. А. К. е бивша съпруга на наследодателя-сключения граждански брак с акт № 9/22.01.1961 г. е прекратен с решение № 438/07.11.1990 г.
През време на брака с М. К. В. К. закупил недвижимия имот –част от имот пл. № *, парцел X. в кв.105 по плана на [населено място] с площ от 254 кв.м. с нот.акт № 3/12.03.1981 г.
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че съобразно действащия план на [населено място] от 1987 г. процесният имот е заснет като част от имота, от който е закупен като общ имот с нов пл. № *, за който е отреден УПИ X.-* в кв.135.
Прието е от съда, че в полза на В. К. е издадено разрешение за строеж № 28/08.10.81 г. за строителство на жилищна сграда от 108 кв.м. Инвестиционния планове за строителството на жилищната сграда не са представени. Прието е, че съгласно отразяването по кадастралния план в процесния имот има построени 5 сгради – две от тях са предмет на иска за делба – масивна стопанска сграда с площ от 25 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ от 86 кв.м. На място съобразно извършения оглед от вещото лице е установено съществуването на пристройка, застроена на имотната граница с ПИ-*, представляваща открито и закрито стълбище с две помещения на две различни коти. Отразената стопанска постройка в кадастралния план представлява четириетажна сграда на която приземния етаж е с гаражно помещение, над което са изградени три етажа, свързани във функционално отношение с жилищните етажи. Общата застроена площ на четириетажната сграда е 137 кв.м.
Прието е, че с констативен нот.акт № 53/1993 г. за собственост върху недвижим имот М. К. е признат за собственик на имот – ? ид.част от 254/926 ид.части от застроеното и незастроено дворно място представляващо имот пл. № *, за които е отреден УПИ X.-* в кв.135 по плана на града, заедно с целия втори и трети жилищен етаж над приземния, както и източния гараж от приземния етаж с вътрешно избено помещение зад гаража, като в разписния лист към плана тази промяна в собствеността не е отразена.
Възоснова на показанията на свидетеля Я. К., преразпитан при повторното разглеждане на делото е установено, че В. и М. К. живеели заедно и заедно построили жилищната сграда в [населено място] – построили сутерен, първи и втори етаж, а третият етаж не е бил довършен.
Съдът е приел, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 64/2004 г. предявеният иск от М. К. и К. К. за делба на процесния имот срещу М. К. и останалите страни по делото е отхвърлен.
От правна страна е прието, че дворното място, предмет на иска за делба не представлява самостоятелен недвижим имот, а е част от имот пл. № *, парцел X. в кв.105 по плана на [населено място]. Според въззивния съд е недопустимо извършването на делба само за част от общата вещ и само между съсобствениците на тази част. С оглед на това съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск за делба на дворното място от 254 кв.м.
Относно претенцията за делба на сградите съдът е приел, че по силата на приращението правото на собственост върху построените сгради в съсобственото дворно място принадлежи на всички съсобственици на земята на осн.чл.92 ЗС. Прието е, че в полза на наследодателя В. К. е издадено разрешение за строеж за строителство на жилищна сграда със застроена площ от 108 кв.м., а е изградена масивна четириетажна сграда със застроена площ от 137 кв.м. При несъответствие между разрешената за застрояване площ и тази на изградените постройки и при липса на строителна документация искът за делба според съда е неоснователен.
Относно претендираното придобивно основание от ищците за съсобственост върху процесните сгради давностно владение съдът е приел, че същото не е установено. За да направи извода съдът е обсъдил показанията на свидетеля Я. К., разпитан при повторното разглеждане на делото. Прието е, че не е установен период на владение от страна на М. К. К. К. и М. К. с намерение за своене. Прието е, че поради това М. К., К. К. и М. К. не са придобили собствеността върху процесните сгради на основание давностно владение.
За да направи извода за неоснователност на иска за делба на посочения недвижим имот и процесните сгради съдът се е позовал на ППВС _ 4/64 г., според което извършването на съдебна делба в съсобствен парцел, в който е изградена постройка от съсобственик , както и в случаите, при които в съсобствен парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на съсобствениците на парцела е недопустимо. Прието е, че същото е и разрешението в Постановление на Пленума на ВС № 2/1982 г.
При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на иска за делба на процесния имот.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по първия правен въпрос валиден ли е сключеният договор за продажба, чрез ОбНС [населено място] между наследодателя на страните по делото В. К. и И. С. К. на част от недвижимия имот – част от имот пл. № *, парцел X. по плана на [населено място] в размер на 254 кв.м., обективиран в нот.акт № 3/1981 г. и породил ли е вещно прехвърлителен ефект. Въззивният съд не е разрешавал този правен въпрос с обжалваното решение, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК съобразно тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. Поставеният въпрос от жалбоподателите не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи в обжалваното решение. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по третия правен въпрос. В подкрепа на довода за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателят е цитирал Постановление № 2/30.11.1967 г. на Пленума на ВС – т.3. Според тълкуването в тази точка твърде често в решенията на второинстанционните съдилища не се посочват текстовете на закона, които са нарушени с обжалвания съдебен акт, че е необходимо както да се посочи законът, който е нарушен, така и да се даде точното тълкуване на този закон и това тълкуване да е достатъчно мотивирано, за да няма никакво съмнение за точния разум на закона. Тази практика, както и останалото съдържание на постановлението са неотносими към поставения правен въпрос. Поради това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят е цитирал и решение № 287/27.05.2010 г. по гр.дело № 1281/2009 г. на ВКС, II г.о. Това решение също не обуславя хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като е постановено на осн.чл.290 ГПК от състав на ВКС по подадена касационна жалба при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и правният въпрос не е разрешаван.
По поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като с цитираното решение № 609/08.12.2006 г. по гр.дело № 344/2006 г. на ВКС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ съдът не се е произнасял по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос, тъй като същият касае приложението на разпоредбите на чл. 172, ал.2 и чл.188 ГПК/отм./, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателя. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 248/21.12.2011 г. по гр. дело № 273/2010 г. на Смолянския окръжен съд по касационна жалба вх. № 969/27.02.2012 г., подадена от ищците М. А. К. и К. В. К., двамата чрез адв.М.Р., съдебен адрес [населено място], [улица], Т..д., ет.3, стая 351.
Указва на жалбоподателите М. А. К. и К. В. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат 30 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: