О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 148
София, 04.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд състав, на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Докладвано от съдията БАЛЕВСКА
гр.д. Nо 2107/2013 год. година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 98727/03.10.2012 год. от И. М. К. [населено място] , чрез адв. Д. Т. САК срещу Решение от 26.06.2012 година на СГС- 4г ВО, постановено по гр.д. Nо 4834 /2012 година , с което е потвърдено Решение Nо II-58-200 от 14.12.2011 година по гр.д. Nо 53267/2010 год. на СРС, 2 г.о., 55 с/в по допускане делбата на апартамент в [населено място],[жк]между страните по делото- бивши съпрузи, при равни права.
С касационна жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материален закон, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите : има ли право съдът да прилага служебно хипотезите на придобивна давност в полза на една от страните по делото и преклудирано ли е правото на ответника, да се позове на придобивна давност пред първата инстанция в първото съдебно заседание ? Изтичането на придобивната давност води ли автоматично до възникване правото на собственост и позоваването на придобивна давност може ли да е основание за прекратяване на съсобствеността върху имота спрямо незаинтересования собственик ? като се представят решения на различни инстанционни съдилища
В срока по чл. 283 ГПК е постъпило писмено становище от ответника по касация В. И. чрез адв. К. И.- САК, с което се оспорва наличие на посочените основания за допускане на касационното обжалване, поддържа се , че въпросите са неотносими към обуславящите изводи на въззивния съд, освен този за момента на преклузията, но произнесеното от въззивния съд решение е правилно и съобразено със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд ,състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените основания за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот и характера на заявения иск за делба , намира същата за процесуално допустима.
С обжалваното определение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по допускане делбата на апартамент в [населено място] , между страните по делото –бивши съпрузи, при равни права. Прието е , че по делото като ответник по иска за делба , И. К. не е заявила претенция , че е собственик на процесния апартамент , на основание придобивна давност, а само е релевирала фактическото твърдение , че владее имота от момента на предоставянето на същия като ‘семейно жилище” и че само тя плаща данъците, а бившия и съпруг се е дезинтересирал от това жилище.
След преценка на доводите за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не са налице основания за селекция в рамките на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Представените решения на съдилищата , като незадъжителна съдебна практика според разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , не могат да обусловят исканата селекция , след като по същите въпроси е прието ТР от ОСГК на ВКС . и противоречивата съдебна практика е преодоляна по реда на чл. 292 ГПК.
С ТР 4/ от 17.12. 2012 год. на ОСГК на ВКС са дадени отговори на материално-правните въпроси по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС именно в контекста на поставените правни въпроси .
За конкретния случай по делото изведените от касатора въпроси по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС касаещи придобиване на правото на собственост на основание продобивна давност са неотносими , тъй като липсва произнасяне на въззивния съд предвид изводите , че като основна защита на заявения иск това възражение е следвало да се релевира още с отговора на исковата молба.
С изложението касатора поддържа като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 тезата , че въпросът преклудирано ли е правото на ответника, да се позове на придобивна давност пред първата инстанция в първото съдебно заседание, също се разрешава противоречиво от съдилищата.
Тази въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване поради обстоятелството , че по отношение на правоизключ-ващите възражения на ответника, като защита по предявения иск , законодателят е категоричен за крайния срок- с отговора на исковата молба .
В конкретния случай следва да се отбележи, както сочи и защитата на касатора в изложението / л.8/ , че по делото няма точно заявено възражения за придобиване на имота по давност , а само изявление на доверителката му И. К. , „макар и не изрично,че владее имота повече от десет години и че той е единственото и жилище,” като по този начин е неведен факта , че е „придобила имота по силата на оригинерния способ на владението”. Това изявление на защитата , съответстващо на процесуалното изявление на страната по делото, сочи на неотносимост и на този поставен въпрос, след като по делото няма релевирано правоизключващо възражения .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 98727/03.10.2012 год. от И. М. К. [населено място] , чрез адв. Д. Т. САК срещу Решение от 26.06.2012 година на СГС- 4г ВО, постановено по гр.д. Nо 4834 /2012 година , с което е потвърдено Решение Nо II-58-200 от 14.12.2011 година по гр.д. Nо 53267/2010 год. на СРС, 2 г.о., 55 с/в по допускане делбата на апартамент в [населено място],[жк]между страните по делото- бивши съпрузи, при равни права.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :