8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740
гр. София, 29.06. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 5307 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К…../К…../ и Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма] срещу Решение № 168 от 14.07.2016 г. по в.гр.д. № 481/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение частично е отменено първоинстанционното Решение № 478 от 14.10.2015 г. по гр.д. № 1050/2014 г. на Плевенския окръжен съд и вместо него е постановено следното: 1. отхвърлено е предявеното от К… мотивирано искане за отнемане на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ от Г. Г. С. на следното имущество: сумата в размер от 1 700 лв. – номиналната стойност на дружествени дялове в [фирма]; сумата в размер от 7107, 43 лв. – депозит в австрийски шилинги в [фирма] и в размер от 22, 90 лв. – начислени лихви по депозит; сумата в размер от 6 159, 03 лв. – депозит в евро в [фирма] и начислени лихви от 22, 90 лв.; сумата от 63 937, 55 лв. – депозит в щатски долари в [фирма] и лихви в размер от 3 384, 98 лв.; сумата от 175 лв. – вноски на каса по сметка в лева в [фирма]; сумата от 416, 10 лв. – вноски на каса по спестовна сметка в щатски долара в [фирма]; сумата от 2 456, 89 лв. – вноски на каса по депозитна сметка в щатски долара в [фирма] и лихви по тази сметка в размер от 26, 81 лв.; 2. отхвърлено е мотивираното искане на К…. за отнемане на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ от Г. И. Ф. на следното имущество: сумата в размер от 1 700 лв. – номинална стойност на дружествени дялове в капитала на [фирма]; сумата от 4 000 лв. – депозит в лева в [фирма] и лихви в размер на 10, 31 лв.; 3. отхвърлено е мотивираното искане на К…. за отнемане на основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ на пазарната стойност на имотите, предмет на отчуждителни сделки, като е постановено отнемане на реално получените суми от продажба в размер на посоченото в нотариалния акт – сумата в размер на 4 500 лв. от продажба на апартамент № 17 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 7/70, вх. А, ет. 5, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3,33 кв.м. и сумата в размер на 3 000 лв. от продажба на апартамент № 4 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 3/70, вх. Г, заедно с избено помещение № 4 с площ от 3,17 кв.м. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която е отнето на основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ от Г. Г. С. следното имущество: сумата в размер на 4 500 лв. от продажба на апартамент № 17 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 7/70, вх. А, ет. 5, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3,33 кв.м.; сумата в размер на 3 000 лв. от продажба на апартамент № 4 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 3/70, вх. Г, заедно с избено помещение № 4 с площ от 3,17 кв.м.; ? ид.ч. от земеделски имоти, придобити на основание договор за доброволна делба на земеделски земи с възстановено право на собственост по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и гори и земи от горски фонд с възстановено на основание чл. 14, ал. 6 ЗВСГЗГФ право на собственост, находящи се в землището на [населено място], [община] бряг.
С касационната жалба на К…. се атакува така постановеното въззивно решение в отхвърлителната му част поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искането на К…. бъде уважено изцяло.
Въпросите, с оглед на които се иска допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от касатора К…., уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, са следните:
1. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата имуществото, придобито по време на брака лично от съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, при осъществяване на предпоставките на чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД /отм./.
2. Коя стойност на отчужденото имуществото, подлежи на отнемане в полза на държавата – пазарната или тази, посочена в договора.
3. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата суми без установен законен източник, които са внесени по банкови сметки на ответните страни, но не са налични към момента на предявяване на мотивираното искане.
4. При направено искане за отнемане в полза на държавата на дружествени дялове, с решението следва да се постанови отнемане на самия дружествен дял или на неговата парична равностойност.
По отношение на първите три въпроса се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на последния въпрос – наличие на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, поради наличие на противоречива практика на съдилищата, обективирана в Решение № 1030 от 26.05.2014 г. по в.гр.д. № 119/2014 г. на Софийския апелативен съд и Решение № 363 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 2430/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Ответниците Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма] са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в частта, с която са уважени исковете по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, като поддържат, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора за отхвърляне на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество.
В приложеното към касационната жалба на Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и произнасянето по които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК са, както следва:
1. Възможно ли е връзката между незаконно придобитото имущество и престъпното деяние да бъде едновременно пряка и косвена.
2. Задължен ли е съдът да изложи конкретни мотиви за наличието на пряка или косвена връзка между придобиването и престъпното деяние за всяка част от обследваното имущество.
3. С какви доказателствени средства подлежат на доказване обичайните дарения, получени по случай сватба или кръщене, както и тези на селскостопанска продукция от родители на своите деца. За приложението на ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – дали последното се отнася до всеки отделен обичаен дар, при множество дарения от различни лица, свързани с конкретен повод, или до общата събрана сума, предмет на даренията.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ответникът Г. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗОПДИППД /отм./, установено със споразумение от 25.08.2014 г. по н.о.х.д. № 410/2014 г. на Плевенския окръжен съд, а именно, че в периода от неустановен ден през 2000 г. до месец юли 2011 г. в [населено място] бряг в съучастие с Д. Д., без съответно разрешение по чл. 11, ал. 1 ЗБ, извършвали по занятие банкови сделки, като предоставяли на различни физически лица парични кредити в лева в размер на 10 055 лв. срещу задължение на същите лица да им върнат получените в кредит суми и договорената лихва върху тях в размер от 3 % до 10 % месечно и с тази дейност получили значителни неправомерни доходи – лихви в размер на сумата от 5 142, 50 лв. Прието е, че придобитото от Г. С. имущество през проверявания период от 1989 г. до 2014 г. е на обща стойност от 102 989, 50 лв., която е значителна по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Въззивният съд е съобразил, че първият ответник не е разполагал със средства от законен източник за придобиване два жилищни имота, находящи се в [населено място] бряг и земеделски земи и гори, находящи се в землището на [населено място], при установяване на което са съобразени направените в негова полза дарения, включително обичайните дарове от кръщене и сватба. Доколкото жилищните имоти са били отчуждени, на отнемане подлежат реално получените суми, така както са били посочени в съответния нотариален акт, а не установената пазарна стойност на имуществото. Посочено е, че искането на К… за отнемане на суми по депозити на Г. С., вноски на каса по сметки и начислени лихви, е неоснователно, защото последните не са били налични и не е установено да са били трансформирани в реални активи. Отхвърлено е като неоснователно искането за отнемане от ответника Г. С. на сумата от 1 700 лв., представляваща номиналната стойност на притежаваните от него дялове в капитала на [фирма], тъй се отнема не номиналната стойност на дела от капитала, а съответния дял с посочената номинална стойност, каквото искане не е било направено. Съдът е приел, че не е налице законово основание за отнемане на притежаваните от Г. Ф. дялове в капитала на [фирма], нито номиналната им стойност, както и сумите по депозити на нейно име. Последните не представлявали имущество, придобито от проверяваното лице, а следвало да бъдат преценени при анализа, дали към датата на придобиването Г. С. е разполагал със средства от законен източник, като се включат в разходите на домакинството към съответния период.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
По искането за допускане до разглеждане на касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените от касатора материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като произнасянето по тях от страна на въззивния съд се явява в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд- тълкувателни решения на ВС и ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, респ. в противоречие с влязло в сила съдебно решение /т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/2009 г., ОСГТК/. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая е налице по въпроса за стойността на отчужденото имуществото, която подлежи на отнемане в полза на държавата – пазарната или тази, посочена в договора. Настоящата касационна инстанция намира, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която в случай, че искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка /Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г., III г. о./. На това основание следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение в частта, обективираща произнасяне по искането на К… за отнемане от Г. Г. С. на пазарната стойност на отчуждени чрез покупко-продажба 2 бр. апартаменти в [населено място] бряг, доколкото според приетото от въззивния съд на отнемане подлежи получената от продажбата цена, а не действителната стойност на отчужденото имущество.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия поставен от касатора материалноправен въпрос – „подлежи ли на отнемане в полза на държавата имуществото, придобито по време на брака лично от съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, при осъществяване на предпоставките на чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД /отм./“, доколкото въззивното решение изобщо не обективира произнасяне по същия, а според задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая К… е направила искане за отнемане в полза на държавата от съпругата на проверяваното лице – Г. Ф., на номиналната стойност притежавания от нея дял в капитала на [фирма] и сумата, налична по депозит на нейно име. Правилно въззивният съд е приел, че не е налице основание за отнемане на това имущество, тъй като последното не принадлежи на проверяваното лице. Не са налице и предпоставките на чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД /отм./, поради което същите не са били предмет на обсъждане в атакувания съдебен акт. Съгласно чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ до доказване на противното се смята за придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средства. Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Случаят явно не е такъв, доколкото мотивираното искане е насочено към имущество – лична собственост на съпругата на проверяваното лице – дялово участие в капиталово търговско дружество и налични парични средства, а не спрямо имущество на съпругата, придобито от трето лице със средства, за които не може да бъде установен друг законен източник.
По отношение на третия формулиран от касатора материалноправен въпрос – „подлежат ли на отнемане в полза на държавата суми без установен законен източник, които са внесени по банкови сметки на ответните страни, но не са налични към момента на предявяване на мотивираното искане“, не е налице твърдяното от касатора произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. Както е прието в Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г., III г. о. искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления, а когато този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, поради прехвърлянето му на трето добросъвестно лице по възмезден начин, следва да се претендира действителната му стойност. В случая се претендира отнемане в полза на държавата на парични средства по депозити на проверяваното лице, които са били усвоени към момента на предявяване на мотивираното искане на държавата, следователно не са в приложното поле на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, установяваща отнемане на имуществото получено срещу разпореденото имущество, което е било придобито с незаконни средства.
Колкото до въпроса, дали при направено искане за отнемане в полза на държавата на дружествени дялове, с решението следва да се постанови отнемане на самия дружествен дял или на неговата парична равностойност, обжалваното въззивно решение, според което на отнемане подлежи не номиналната стойност на дела от капитала, а съответния дял с посочената номинална стойност, каквото искане в случая не е било направено, е съобразено с константната задължителна съдебна практика в същия смисъл /Решение № 212 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 775/ 2012 г., ІV г.о., Решение № 289 от 19.12.2014 г. по гр.д.№ 612/ 2014 г., ІІІ г.о., Решение № 409 от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 988/ 2015 г., ІV г.о., Решение № 213 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1611/ 2016 г., ІІІ г.о. и др./, поради което основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос не е налице.
По искането за допускане до разглеждане на касационната жалба на Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма]:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на определен принципен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. В случая, формулираните от касаторите въпроси не са с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда по делото. Въззивното решение не обективира нарочно произнасяне по въпроса, дали връзката между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се претендира, следва да е пряка или косвена. При постановяване на решението си ВТАС е подложил на цялостна преценка и анализ събраните по делото доказателства с оглед установяване, дали са налице предпоставките за отнемане на всяко, посочено в мотивираното искане на комисията имущество, а именно: 1. да е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 3, ал. 1 ЗОДИППД /отм./; 2. придобитото имущество да е на значителна стойност и 3. за придобитото имущество да може да се направи обосновано предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицата, и установен ли е законен източник. Съобразени са и задължителните разяснения на ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК, според които придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. По отношение на доходите от обичайни дарения, съдът е обсъдил изслушаните по делото гласни доказателствени средства, като е приел за извършени единствено даренията от лицата, които пряко са свидетелствали за това, като изводите за наличие на законен доход от дарения само за част от претендираната сума, не са обосновани с недопустимостта на свидетелските показания за установяване на този правнорелевантен факт, и в този смисъл поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос досежно ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, се явява неотносим.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба на Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма].
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 168 от 14.07.2016 г. по в.гр.д. № 481/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на К…., в частта относно искането за отнемане от Г. Г. С. на пазарната стойност на отчуждени чрез покупко-продажба апартамент № 17 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 7/70, вх. А, ет. 5, заедно с избено помещение № 17 с площ от 3,33 кв.м., и апартамент № 4 с площ от 58, 53 кв.м., находящ се в [населено място] бряг,[жк], бл. 3/70, вх. Г, заедно с избено помещение № 4 с площ от 3,17 кв.м.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 168 от 14.07.2016 г. по в.гр.д. № 481/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на Г. Г. С., Г. И. Ф. и [фирма].
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: