О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 10.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1605 /2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх. Nо 1039/30.01.2014 год. / регистратура АС-С./ М. Д. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Разпореждане/ определение/ от 30.10.2012 година постановено по гр.д. Nо 2902/2012 година на АС-София, с което е върната частната му жалба вх. Nо 3857/10.07.2012 година , регистратура ОС-К., срещу Определение от 14.06.2012 година по гр.д. N 205/2012 година на ОС-Кюстендил за прекратяване на делото на основание чл. 126 ал.1 ГПК.
С частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане /определение/ е неправилно поради незаконосъобразност, в нарушение на практиката на закона , на материалния закон , в нарушение правилата на професионалната етика на съдилищата, в нарушение на човешките права и Европейската конвенция, тъй като счита , че не са налиц4 предпоставки за връщане на частната жалба , а е следвало същата да бъде разгледана по същество.
По делото няма постъпил писмен отговор от насрещната страна ответници по иска.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, / 23.01.2014 год. – 30.01.2014 год. / , подадена е срещу обжалваем съдебен акт по см. на чл. 279 във вр. с чл. 274 ал.1 т.2 ГПК поради което същата се явява процесуално допустима .
С посоченото разпореждане , второинстанционният съд е върнал частна жалба срещу определението за прекратяване на делото на жалбоподателя М. Д. по заявените обективно и субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД общо за сумата 5 000 000 лв. на основание чл. 126 ал.1 ГПК след като е приел, че не са изпълнение указанията за отстраняване на недостатъци на частната жалба.
След преценка на наведените правни доводи и възражения на жалбоподателя Д. и в правомощията по чл. 279 във вр. с чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира , чатната жалба за неоснователна .
Всяко сезиране на съда по жалба в т.ч. и частна , с искане за произнасяне досежно допуснати от долната инстанция нарушения на процесуалния или материален закон и отмяна на порочния съдебен акт, се подчинява на правилата на действащия ГПК.
Определението на окръжния съд, с което е препятствано развитието на делото, инициирано от жалбоподателя в качеството му на ищец по исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, е постановено по чл. 126 ал.1 ГПК. Цитираната правна норма урежда хипотезата на съществуването е един и същи съд или различни съдилища , на две висящи дела между същите страни и на същото основание, при което по-късно образуваното дело се прекратява. Прието е че двете висящи дела са съответно гр.д. Nо 44/2012 год. на ОС-Кюстендил, по образувано гр.д. Nо 6668/ 2011 год. на СГС/ служебно известна на съда/ от 25.05.2011 год. и гр.д. Nо 205 / 2012 год. на ОС-Кюстендил, по образуваното гр.д. Nо 6673/2011 год. от 26.05.2011 год.
С подадената пред апелативния съд- като втора въззивна инстанция частна жалба Д. е твърдял , че е налице съвпадение по двете висящи дела само отчасти на страните, но не и на основанието, тъй като всяко от делата касае различен деликт по чл. 45 ЗЗД , осъществен по две различни дела.
Съставът на апелативния съд ,е оставил частната жалба без движение- разпореждане от 10.08.2012 година в закрито заседание с изрични указания :”в седмичен срок да се представи съдебно удостоверение, от което да е видно кои са страни и какъв е премета на гр.д. Nо 44/2012 год. на ОС-Кюстендил” предвид на възражението за липса на идентичност между двете дела.
Обжалваното пред ВКС по реда и на основание чл. 274 ал.2 ГПК разпореждане от 30.10.2012 година на АС-София е правилно и законосъобразно.
За да се извърши преценката на основателността на релевираните доводи и се произнесе по съществото на частна жалба на жалбоподателя Д. срещу определение за прекратяване на съдебния исков процес по чл. 126 ал.1 ГПК , жалбоподателят е следвало да установи по надлежния ред своето твърдение / възражение/ , че двете дела- съответно гр.д. Nо 44/2012 год. на ОС-Кюстендил, по образувано гр.д. Nо 6668/ 2011 год. на СГС/ служебно известна на съда/ от 25.05.2011 год. и гр.д. Nо 205 / 2012 год. на ОС-Кюстендил, по образуваното гр.д. Nо 6673/2011 год. от 26.05.2011 год. само привидно сочат на съвпадение от гл.т на страни и правно основание на искането, но се различават от фактите, обосноваващи фактическия състав на деликта.
Второинстанционният съд администрирайки редовността на частната жалба вх. Nо 3857/10.07.2012 год. –регистратура ОС-Кюстендил , е дал ясни указания за начина , по който е следвало да процедира жалбоподателя с оглед на констатираните недостатъци- липсата на доказателства в подкрепа на релевираните възражения.Тези указания са дадени при точното и пълно съответствие с изискванията на чл. 275 ал.2 ГПК във вр. с чл. 260, чл. 261 , чл. 263 и 273 ГПК. Неизпълнението на дадените указания е санкционирано от администриращия съд в рамките на закона, поради което и не може да се приеме , че апелативния съд е произнесъл неправилни и незаконосъобразно разпореждане за връщане на частната жалба.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане / определение/ от 30.10.2012 година постановено по гр.д. Nо 2902/2012 година на АС-София, с което е върната частна жалба на М. Д. , вх. Nо 3857/10.07.2012 година на регистратурата на ОС-Кюстендил, срещу Определение от 14.06.2012 година по гр.д. N 205/2012 година на ОС-Кюстендил за прекратяване на гр.д. 205/2012 година по описа на ОС-Кюстендил на основание чл. 126 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :