О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 20.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 556/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С частна касационна жалба М. Д. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 2610 от 07.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 1478/ 2012 година на АС-София , с което е потвърдено Определение от 20.01.2011 година , постановено по гр.д. Nо 49/2012 година на ОС-Враца , с което е прекратено исковото производство поради недопустимост на исковете по чл. 45 ЗЗД .
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно по съображения за лична пристрастност на съдебния състав, който го е постановил , оклеветяване и набедяване в престъпление. Поддържа се , че съдебния състав, който го е постановил е незаконен , така както е незаконен и съдебния състав на ОС-Враца, излагат се доводи срещу процесуални действия на съдебни състави , без отношение към постановяването на обжалваните съдебни актове и касаещи историята на направените отводи на съдиите на СГС, ОС-Перник и т.н.
Изложение към частната касационна жалба на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК , съобразно изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК няма , въпреки изрично дадени в тази насока указания на касатора от страна на администриращия съд. Представените определения на ВКС , общо 16 на брой касаят произнасяне по чл. 23 ал.3 от ГПК за определяне на равен компетентен съд да разгледа заявен от жалбоподателя М. Д. иск след направени отводи и самоотводи на местно – компетентния съд.
По делото няма постъпил писмен отговор от ответниците по касация.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес , поради което същата се явява процесуално допустима .
С посоченото определение , второинстанционният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство по чл. 45 ЗЗД, след като е прието , че исковете за вреди от непозволено увреждане срещу ответници – съдии относно произнесени мотиви по дела, при осъществяването на служебните им задължения , е процесуално недопустим .
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първата инстанция, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 ГПК на касационния съд е вменена дейността, имаща характер на процесуално задължение , по селекция / подбор/ на касационните жалби. Изводите на касационния съд касаещи преценката за наличие на основанията – т.1- противоречие със задължителна съдебна практика, т.2- противоречиво произнасяне на съдилищата или т.3/ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, са свързани с представяне на изложение по чл. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят – касатор излага точно обусловилия изхода на спора в инстанциите правен проблем, сочи как той е разрешен от въззивния съд и на кое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се позовава.
В конкретния случай след преценка на наведените доводи за незаконосъобразност с частната касационна жалба , но без конкретно посочване на основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК касаещи евентуално противоречие с задължителна или незадължителна съдебна практика , или нужда от нова правна интерпретация по приложение на закона на въпроса за правния интерес на иска по чл. 45 ЗЗД, в хипотезите, когато искът е предявен срещу магистрати по повод извършени процесуални действия при разглеждане на делата , настоящият състав намира , че не са налице основания за допускане на обжалването пред касационния съд.
Ангажираните съдебни актове на съдилищата по чл. 23 ал.3 ГПК не могат да бъдат цени в рамките на селекция по чл. 280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу Определение Nо 2610 от 07.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 1478/ 2012 година на АС-София , с което е потвърдено Определение от 20.01.2011 година , постановено по гр.д. Nо 49/2012 година на ОС-Враца , с което е прекратено исковото производство поради недопустимост на исковете по чл. 45 ЗЗД .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :