O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 28.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1515 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8/ 02.01.2014 година на Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. Д. И. – АК Х. срещу Решение Nо 590 от 25.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 1000/2013 год. на АС-Пловдив.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция в частта по отхвърлените обективно съединени искове на Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място], заявени като частичен иск за сума от 40 000 лв. от вземане общо за сумата 143 000 лв. срещу [община] на основание чл. 72 във вр. с чл. 74 ал.1 ЗС, съставляващи увеличената стойност на терен-общинска собственост и в частта , с която Ж. Д. Г. и Н. С. Г. са осъдени на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят на [община] сумата от 34 906 лв. , обезщетение за реализирани без основание доходи от търговски обект с идентификатор 21052.1015.426.14 за периода 07.02.2007 год. до 07.02.2012 година и разноски по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса за начина на определяне размера на направените подобрения при иск по чл. 72-74 ЗС, е постановено в противоречие Решение Nо 82/ 11.03.2009 год. по гр.д. Nо1610/2009 год. на ВКС-II г.о. , а по въпроса кога и как е се нарушава основният принцип на неоснователното обогатяване , заложен в исковете за подобрения , обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика – ПП ВС 6-74 .
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса за определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността да получи обезщетение, когато е увеличил стойността на чуждия имот, ако е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител , позовавайки се на Решение Nо 359/21.07. 2010 год. по гр.д. Nо 1205/2009 год. на ВКС-II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите, свързани с уважения иск по чл. 59 ЗЗД, относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236 ал.1 т.5 ГПК / какво постановява съдът по съществото на спора/ , когато се приема нещо различно от това, прието от първата инстанция но не въз основа на релевираните във въззивната жалба доводи, поради необходимостта от тълкуване на правната норма при новите правила на ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- [община] , чрез процесуалния представител адв.Н. Г., с който се поддържа , че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване, нито основанията , посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на заявените парични искове , следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи и съпоставка с посочената съдебна практика- задължителна и на състави на съдилищата по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато .
Касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса за определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител, констатирайки , че произнесеното решение е в смисъл противоположен на приложеното Решение Nо 359/21.07. 2010 год. по гр.д. Nо 1205/2009 год. на ВКС-II г.о., както и на други решения на ВКС по чл. 290 ГПК като Решение Nо 131 от 10.07.2013 год. по гр.д. Nо 913 / 2012 год. на ВКС-I г.о.
Налице са основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236 ал.1 т.5 ГПК / какво постановява съдът по съществото на спора/ , когато се приема нещо различно от това, прието от първата инстанция но не въз основа на релевираните във въззивната жалба доводи, поради необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона , частта , с която въззивният съд е уважил насрещния иск на [община] по чл. 59 ЗЗД в размер на сумата 34906 лв.
По въпросите за начина на определяне размера на направените подобрения при иск по чл. 72-74 ЗС и кога и как е се нарушава основният принцип на неоснователното обогатяване , заложен в исковете за подобрения и евентуалното противоречие със задължителна съдебна практика / ПП ВС 6-74/ следва да се вземе становище по съществото, доколкото същите въпроси биха били обуславящи или спорни от гл.т. на установеното знанието на собственика на имота за извършеното подобрение и за това има ли или не противопоставяне в хипотезата , че общинските органи на РНСК имат задължението да издават разрешителните книжа за строежа , в т.ч. и за узаконяване.
При допускане на касационното обжалване , касаторите дължат заплащане и на пропорционална държавна такса, равна на тази за обжалване пред въззивната инстанция , която в настоящия случай , според обжалваните части на въззивното решение е 800 лв./ осемстотин лева/ , дължима за обжалване на отхвърления иск по чл. 72 ЗС и 698.12 лв. , дължима пропорционална ДТ от 2 % по обжалването на уважения насрещен иск за сумата 34 906 лв. по чл. 59 ЗЗД. Пропорционалната ДТ следва да се внесе в седмичен срок от съобщението до касатора. В случай на неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8/ 02.01.2014 година на Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. Д. И. – АК Х. срещу Решение Nо 590 от 25.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 1000/2013 год. на АС-Пловдив , в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове на Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място], заявени като частичен иск за сума от 40 000 лв. от вземане общо за сумата 143 000 лв. срещу [община] на основание чл. 72 във вр. с чл. 74 ал.1 ЗС, съставляващи увеличената стойност на терен-общинска собственост , както и в частта , с която Ж. Д. Г. и Н. С. Г. са осъдени на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят на [община] сумата от 34 906 лв. , обезщетение за реализирани без основание доходи от търговски обект с идентификатор 21052.1015.426.14 за периода 07.02.2007 год. до 07.02.2012 година и разноски по делото.
УКАЗВА на касаторите лично и чрез процесуалните им представители задължението за внасяне на дължимите пропорционални държавни такси , съответно 800 лв./ осемстотин лева/ , дължима за обжалване на отхвърления иск по чл. 72 ЗС и 698. 12 лв. / шестстотин деветдесет и осем .012 лв. / дължима пропорционална ДТ от 2 % по обжалването на уважения насрещен иск за сумата 34 906 лв. по чл. 59 ЗЗД. При неизпълнение делото подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, като на касаторите се съобщи задължението за внасяне на дължимите пропорционални ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :