О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София, 07.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 173 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез адв. М. В., обжалва в срок въззивното решение от 6.03.2013 год. по гр. д. № 16744/2011 год. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 19.05.2011 год. по гр. д. № 30091/2010 год. на Софийския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за признасяне по предявения иск.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при неправилна квалификация на иска от първоинстанционния съд. Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 75 от 28.05.2010 год. по т. д. № 923/2009 год. ІІ т. о., 45 от 20.04.2010 год. по т. д. № 516/2009 год. ІІ т. о., 124 от 24.03.2011 год. по гр. д. № 882/2010 год. ІV г. о. и 375 от 26.10.2011 год. по гр. д. № 931/2009 год. ІV г. о., в които е прието, че правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона, при която същият изхожда от изложените в обстоятелстевната част на исковата молба фактически твърдения – основанието на иска и от заявеното искане. С оглед същността на въззивното производство ако въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва решението, тъй като неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, а не представлява произнасяне по непредявен иск.
Касаторът се позовава и на значението на поставените правни въпроси за развитието на правото, без да излага конкретни съображения за това.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, а не по предявения такъв за опразване на имота, предмет на договор за наем, сключен от един от съсобствениците му, поради което и обезсилил решението като недопустимо и върнал делото за произнасянето по предявения облигационен иск. Въззивният съд изложил съображения относно фактическите твърдения на ищцата за прекратяване на договорни отношение с ответното дружество по наемен договор с наследодателя й и последващ такъв, сключен от съсобственик в имота, вторият ответник, без нейното знание, въз основа на които твърдения е и искането й за предаване на държането на нейната идеална част от този имот.
Следователно, релевантният въпрос касае правното основание на предявения иск, като такъв по чл. 233 ЗЗД, а не по чл. 108 ЗС, както е приел първоинстанционният и по който се е произнесъл с решението си, което е обусловило и направеният от въззивният съд извод за произнасяне по непредявен иск – ревандикационен, вместо по предявеният такъв. Доколкото този извод е обоснован с изложените от ищцата фактически твърдения и петитума на предявения иск, и изхождайки от които въззивният съд е приел друга правна квалификация на спорното право, поради което и счел, че е налице произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, то поставените от касатора в изложението процесуални въпроси относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд са релевантни за изхода на делото, тъй като предпоставят отговор на въпроса кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилността на обжалваното решение. Поради това и с оглед представената задължителна съдебна практика, в която е прието, че при непроменени фактически твърдения и петитум, въззивният съд следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва обжалваното първоинстанционно решение поради неправилна правна квалификация на иска, следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1700 от 6.03.2013 год. по гр. д. № 16744/2011 год. на Софийски градски съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. М. В., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 36.86 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: