O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 23.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5160 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8460/27.05.2013 год. на М. К. Д. от [населено място] чрез адв.Н. Х. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-32 от 19.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 40/2013 на ОС- Бургас .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд , с което е отхвърлен заявения от М. Д. положителен установителен иска за собственост на недвижим имот- новообразуван имот Nо * в м.”Б.”, землището на кв. „М. р.„ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо *, придобит на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.
За да отхвърли иска , при констатацията , че ищцата упражнява фактическа власт на процесния недвижим имот, съдът е приел, че началния момент на давностния срок, релевантен към фактическия състав на придобивата давност , на която ищцата черпи права , за имот- земеделска земя намиращ се в терен по § 4 ЗСПЗЗ, не е момента на установяването и от страна на нейната праводателка и майка В. М. на владение на имота , а датата на издаване на заповедта по §.4к ал.7 ЗСПЗЗ на Кмета на общината в полза на ответниците- Заповед Nо 1721 от 1.07.2008 година на Кмета на [община].
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон , по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос , допустимо ли е процедурата по § 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в несъществуваща към датата на заявяването земеделска земя и при произнесено решение на ПК от 30.07.1997 год., да бъде приложена в хипотезата на двуфазно последователно осъществено административно производство, възниквало с въвеждането на ал. 7 на цитирания закон и изменението от ДВ. бр.113/1999 година и има ли обратно действие правната норма ,съвместима ли е заповедта на кмета на [община] с решението на ПК по чл. 18ж ППЗСПЗ , което възстановява правото на собственост в стари реални граници , в противоречие с практиката на ВКС – Решение Nо 17 от 29.01.2009 год. по гр.д. Nо 5210/2007 год. ВКС-I г.о. и Решение Nо 157 от 25.06.2009 год. по гр.д. Nо 409/2009 год. ма ВКС-II г.о.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и относно правния въпрос- длъжен ли е въззивният съд да упражни косвен контрол върху реституционния акт при наличие на възражение за неговата нищожност или материална незаконосъобразност , ако това има значение за обективното и правилно решаване на спора за собственост , както и следва ли лицата , в чиято полза е издаден реституционния акт да докажат наличието на предпоставките за неговия ефект ? с довод , че произнесеното решение е в противоречие с Решение Nо 15 от 25.01.2011 год. по гр.д. Nо 1302/2009 год. на ВКС и Решение No 407 oт 13.07.2010 год. по гр.д. No 289/2009 год. на ВКС-I г.о.
Като основание за допускане на касационното обжалване е изведен и въпросът застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в пола на предишните собственици, произнесен в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о., Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса- в случай , че решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 година и същото се ползва с конститутивно действие с влизането в сила , следва ли да намери ли да намери приложение тезата , че началния момент на давността по чл. 79 ал.1 ЗС тече от 22.11.1997 година по см. на §1 т.3 от ПЗР на ЗОСОИ, произнесено в противоречащ смисъл на Решение No 32 /20.04.2012 година по гр.д. Nо 153/2011 година на ВКС-II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Т. Ж. АК-Б. , като пълномощник на ответниците по касация Ж. М. и К. К. с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване , респ. основания за отмяна на постановеното решение на въззивния съд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 6 211.70 лв., същата се явява процесуално допустима.
За да отхвърли иска на М. Д. за собственост, решаващият съд е приел, че имотът – новообразуван имот Nо * в м.”Б.”, землището на кв. „М. р. „ [населено място] , с площ от 681 кв.м., представляващ по КК на [населено място] имот с идентификатор Nо *, се намира в терен по § 4 ЗСПЗЗ, правомерно е възстановен на ответниците-бивши собственици на земеделска земя и ищцата не е могла , въпреки дългогодишно осъществяваната фактическа власт , да го придобие по давност с оглед началния момент на срока по чл. 79 ал.1 ЗС- а именно датата на издаване в полза на ответниците Заповед Nо 1721 от 01.07.2008 год. по чл. 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
При преценка на наведените доводи , приемайки , че въпросите, касаещи момент от който тече срока на придобивната давност при възстановяване на земеделска земя в хипотеза ,при която решението на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделска земя е произнесено на 30.07.1997 година , същото се ползва с конститутивно действие, проявено с влизането му в сила , и следва ли да намери приложение тезата , че началният момент на давността по чл. 79 ал.1 ЗС тече от 22.11.1997 година по см. на §1 т.3 от ПЗР на ЗОСОИ ,както и какво е значението за по-късно издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за този броенето на давностния срок , са обуславящи по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и са произнесено в противоречащ смисъл на Решение No 32 /20.04.2012 година по гр.д. Nо 153/2011 година на ВКС-II г.о., намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Обосновано е искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация , че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.
Останалите поставени въпроси са в отношение на обусловеност с тези , по които се допуска касационното обжалване ,но отговорът на които зависи от тълкуване на факти и правни последици, в рамките на казуалното разрешение по същество.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса обусловена от цената на иска, определена в размер на ДТ платена за въззивно обжалване – 31.56 лв. сумата следва да се внесе в седмичен срок по сметка на ВКС.При неизпълнение на задължението производството подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание л. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 8460/27.05.2013 год. на М. К. Д. от [населено място], заявена чрез адв.Н. Х. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-32 от 19.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 40/2013 на ОС- Бургас .
УКАЗВА на касатора задължението за заплащане на пропорционална ДТ в размер на 31.56 лв. / тридесет и един и 0.56 лв. /, по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната.При неизпълнение , касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………. , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, като на касатора се изпрати и съобщение за задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: