О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 20.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1725 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 28.11.2012 год. по гр. д. № 671/2012 год. Сливенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 3.08.2012 год. по гр. д. № 400/2005 год. на Сливенския районен съд в частта му, с която Е. Р. М. е осъдена да заплати на Р. С. Д. сумата в размер на 8 034 лв., представляваща стойността на подобренията в имота, с които е увеличена стойността му съобразно дела на Р. Д. в съсобствеността в размер на ? ид. ч., като недопустимо и е прекратено производството по делото в тази му част.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Р. С. Д. с оплаквания за неговата неправилност поради несъобразяване на влиянието на общото състояние на имота, включващ подобренията в него върху стойността на построените в него сгради. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това искът му бъде уважен, с присъждане на направените разноски за всички инстанции.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулиран е въпрос относно допустимостта на претенцията по сметки в делбеното производство относно сградите, построени в имота на единия съделител, ако претендираните подобрения увеличават стойността на имота като цяло. Счита, че по този въпрос практиката е безспорна и трайно установена и съображенията на въззивния съд са в противорие с нея, тъй като въпреки установения факт за извършване на подобренията в дворното място, довели до увеличаване на неговата стойност, съдът приел липса на доказателства за увеличаване на стойността на построените в този имот сгради, предмет на делбата. Представени са решения № 74 от 21.02.2012 год. по гр. д. № 660/2011 год. на ІІ г. о. и № 897 от 4.01.2011 год. по гр. д. № 1628/2009 год. на І г.о., както и определение № 331 от 26.06.2012 год. по ч. гр. д. № 272/2012 год. на І г. о.
Съделителката Е. М. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение в частта му по претенциите за подобрения и прекрати производството по тях, въззивният съд приел, че с влязлото в сила решение в първата фаза на делбата е допусната такава само относно построените в дворното място сгради. Поради това и искането по сметки е ограничено до подобрения, извършени в допуснатите до делба сгради, каквито не са претендираните, а липсват доказателства последните да са увеличили стойността на сградите. Съдът приел, че претенцията за подобрения в дворното място не е следвало да се приема за разглеждане в делбеното производство, тъй като е предмет на защита по друг ред.
С оглед на тези съображения в обжалваното решение, поставеният въпрос за допустимостта на заявената претенция във фазата по извършване на делбата е релевантен за изхода на спора. Произнасянето по него е в противоречие с приетото в представеното решение № 74 по гр. д. № 660/2011 год. на ІІ г. о., съгласно което заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените фактически обстоятелства, от които се установява, че допуснатите до делба сгради са построени в процесното дворно място, т. е. съсобствеността включва и право на строеж върху земята. Като е приел претенцията за подобрения в имота за недопустима, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с горната задължителна съдебна практика.
С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че по поставения въпрос за допустимостта на претенцията за подобрения в дворното място, в което са построени сградите, предмет на делба, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 289 от 28.11.2012 год. по гр. д. № 671/2012 год. по описа на Сливенския окръжен съд, по подадената от Р. С. Д. от [населено място] касационна жалба против него.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.68 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: