О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 30.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 58/2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед съображенията в определението с № 237 от 20.05.2013 год. по ч. гр. д. № 2453/2013 год. на ВКС, І г. о., с което делото е върнато на настоящия състав за разглеждане по този ред на подадената от С. Н. К. частна жалба относно присъдените разноски, имаща характер на молба за изменението на определението, с което са присъдени същите.
Подадената частна жалба касае определението с № 58 от 18.02.2013 год. по настоящето дело в частта му за разноските, присъдени в полза на ответниците в размер общо на 2 000 лв. за касационното производство. Оплакванията са за недължимост поради липса на становище на ответниците за недопустимост на касационното производство, както и направено искане за разноски при прекратяване на производството, а и относно размера на заплатения адвокатски хонорар, който според жалбоподателката е прекомерен, с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – параграф 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 – не съответствува на материалния интерес, определен от цената на иска в размер на 2 203.20 лв., както и на фактическата и правна сложност на делото. Искането е за изменение на горното определение в частта му за разноските, като същите се намалят на сумата 816 лв. в полза на ответниците, представляващ максималния размер на адвокатското възнаграждение.
Ответниците по частната жалба оспорват искането за изменение на размера на присъдените им разноски по съображенията в представения писмен отговор.
Срокът по чл. 248, ал.1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на жалбоподателката, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането в жалбата е неоснователно.
Към писмения отговор на ответниците в касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника им възнаграждение общо в размер на 2 000 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е внесена. С оглед направения извод за недопустимост на касационното обжалване поради цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и с оглед чл. 78, ал. 4 ГПК, така направените от ответниците разноски следва да им се присъдят, като без значение е обстоятелството, че същите не са взели становище относно необжалваемостта на въззивното решение поради цената на иска. Искане за присъждане на разноските за касационното производство е направено в писмения отговор, поради което и този довод на жалбоподателката е неоснователен.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответниците е по подадена касационна жалба срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като съответствува и на правната и фактическа сложност на делото и е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие.
Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор, без защита в съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. Доводът на жалбоподателката за приложение на чл. 7, ал. 2, т. 2 и параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е неоснователен, тъй като съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази предпоставка в случая според настоящия състав не е налице, с оглед данните по делото, като материалния интерес, обусловен от цената на иска, не може да обоснове обратен извод.
Поради горните съображения искането следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, съдържаща се в подадената от С. Н. К. от [населено място] частна жалба против определение № 58 от 18.02.2013 год. по гр. д. № 58/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. за изменение на присъдените с него на М. Н. Г., Р. Н. К., Д. И. К., С. В. Г., Ц. А. Ш., В. Ж. Ш., А. Ж. Ш., М. Г. Х., П. Г. А. и К. В. Х. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: