О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 21.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1810 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ф. И. Ю. от [населено място], [община], чрез адв. Ст. Д., обжалва в срок въззивното решение от 14.11.2012 год. по гр. д. № 189/2012 год. на Силистренския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 4.06.2012 год. по гр. д. № 845/2011 год. на Дуловския районен съд и е прекратено производството по делото.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради липса на съдебна практика по поставения в жалбата процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост против ответници, които към този момент са се разпоредили с претендираното право.
Касаторката се позовава на решение по гр. д. № 1185/2011 год. на ВКС, без да обосновава значението му с оглед наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като представя определението по чл. 288 ГПК по същото дело.
Ответницата А. Б., чрез адв. П. Н., оспорва редовността на жалбата, както и наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на установителния иск за собствеността върху спорния имот ищцата не е имала правен интерес от предявяването му против посочените ответници, тъй като те вече не са били собственици, с оглед разпоредителната им сделка в полза на трети лица. Поради това приел искът за недопустим и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обезсилил първоинстанционното решение и прекратил поризводството по делото, присъждайки в тежест на ищцата направените от ответницата разноски за двете инстанции.
В изложението действително не е формулиран изрично процесуалноправния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият е посочен в самата касационна жалба като такъв, свързан с наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по иска.
Произнасянето по този въпрос е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, поради което и е релевантен правен въпрос, по който следва служебно да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед съществуващата вероятност то да е недопустимо и съгласно възможността за това по т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 125 от 14.11.2012 год. по гр. д. № 189/2012 год. на Силистренския окръжен съд по подадената от Ф. И. Ю. от [населено място], [община], чрез адв. Ст. Д., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 60.77 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: