Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/2013 год.
гр. София, 13.01.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4467 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молбата на Ю. Ю. Р. и Р. Р. Р. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 3596 от 19.10.2012 год. по гр. д. № 1032/2011 год. на Гоцеделчевския районен съд за разпределение на ползването на дворно място, представляващо УПИ VІІ-316 в кв. 32 по плана на [населено място] и на построената в него двуетажна жилищна сграда по описания начин по вариант 4 от допълнителното заключение на вещото лице и приложените към него скици, представляващи неразделна част от решението.
В молбата се поддържа, че молителите не са били надлежно представлявани в производството по делото, тъй като не са упълномощавали адвокат В. Б. да ги представлява – по делото не е представено пълномощно, поради което и същата е действала без представителна власт. Поради това считат, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по молбата К. А. Р. и Н. Р. Р., чрез пълномощника им адв. И., оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Искът за разпределение на ползването на съсобствения имот е предявен от молителите Ю. и Р. Р., съпрузи, като първият е подписал първоначално подадената искова молба, с посочен в нея съдебен адрес този на адв. В. Б.. Поправената искова молба, подадена от двамата съпрузи, е подписана от адв. Б. като техен пълномощник. В това си качество адв. Б. е отстранила нередовностите в исковата молба, взела е становище по насрещния иск на ответниците за разпределение и на построената в имота двуетажна жилищна сграда, подала е молба за отлагане на делото, насрочено за 10.04.2012 год., явила се е в с. з. на 8.05.2012 год., 25.06.2012 год., заедно с ищеца Ю. Р., на 2.08.2012 год. и е извършвала процесуални действия от името на ищците. От протоколите на съдебните заседания е видно, че съдът е констатирал редовното упълномощаване на адв. Б. и същата е била допусната да участва в производството като редовно упълномощен процесуален представител на ищците. Извършените от нея процесуални действия са приети за редовни и са зачетени, вкючително от ищците, сега молители – в съдебно заседание на 25.06.2012 год. молителят Ю. Р. се е явил лично и с адв. Б. и не е оспорил представителната й власт, както и уведомяването им за постановеното решение чрез пълномощника им адв. Б., с оглед твърдението им в настоящата молба, че то е влязло в сила. В този смисъл са и обясненията на молителя Р. пред настоящата инстанция.
Действително, по делото не е налице приложено пълномощното на адв. Б. от ищците, а се констатира промяна в първоначалната номерация на съдържанието на делото от л. 70 до 95 съответно на л. 65 до 90, без отбелязване причините за това. При тези данни липсата на приложено пълномощно на процесуалния представител на ищците в инстанционното производство не може да обоснове наличие на релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение.
За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2 ГПК е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и това да е обусловило ненадлежно представителство на страната. В случая тези предпоставки не са налице. Както поддържа и самият молител Р. в настоящето производство „наели сме я …” /адв. Б./, което изявление обвързва и молителката Р. с оглед качеството им на необходими другари в процеса, както и участието на пълномощника в цялото производство пред районния съд, въз основа на констатираната от съда надлежна представителна власт, с оглед отразяването й в протоколите от съдебните заседания. Последните по своя характер са официални удостоверителни документи за извършените от страните и съда процесуални действия, поради което и установяват констатацията на съда за надлежно упълномощаване на адвокат Б., която не може да бъде оборена чрез твърдението за липса на пълномощно. Удостовереното от съда наличие на надлежно упълномощаване, неоспорването на извършените от пълномощника процесуални действия по делото от молителите, както и данните за промяна в номерацията по делото не могат да обосноват поддържаната от молителите теза за липса на упълномощаване на процесуалния им представител, още по-малко за ненадлежно представляване пред съда. Такъв извод не може да се направи единствено въз основа липсата на приложено по делото пълномощно, с оглед и разпоредбата на чл. 33 ГПК, уреждаща възможността за устно упълномощаване пред съда.
Извършените от пълномощника процесуални действия са приети за редовни и са зачетени както от съда, така и от самите молители – същите нито са възразили, нито са ги оспорили като действия без представителна власт, вкл. и при личното явяване на Ю. Р. в открито съдебно заседание на 25.06.2012 год. заедно с пълномощника си адв. Б., което обвързва и неявилата се негова съпруга, с оглед статута им на необходими другари и на основание чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Поради това и поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение не е налице и молбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед този изход на делото молителите следва да понесат направените от ответниците разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. Ю. Р. и Р. Р. Р. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 3596 от 19.10.2012 год. по гр. д. № 1032/2011 год. на Гоцеделчевския районен съд.
Осъжда Ю. Ю. Р. и Р. Р. Р. от [населено място], [община] да заплатят на К. А. Р. и Н. Р. Р. направените по делото разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: