О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 17.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3417 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], чрез пълномощника му адв. Юл. Д., обжалва въззивното решение от 16.01.2013 год. по гр. д. № 356/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.07.2010 год. по гр. д. № 2779/2008 год. на Пернишкия районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора против Г. В. Г. иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място],[жк], с площ 7 967 кв. м., при описаните граници и с идентификатор * по кадастралната карта и регистри на града и против Р. В. Г., В. К. С. и П. Г. В. за предаване владението на част с площ 1 400 кв. м. от същия имот, представляващ УПИ * в кв. *.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за обезсилването му, респ. отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендират се и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд при повторното разглеждане на делото да се съобрази с указанията на касационната инстанция, за правомощията му относно констатирани нередовности в исковата молба по отношение индивидуализацията на имота, предмет на спорното право и следващите в тази връзка процесуални действия по отстраняване на неяснота в предмета на спора, както и произнасяне по установителната част на ревандикационния иск при направено искане в този смисъл, е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика, вкл. и задължителна такава /решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Касаторът обосновава наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, свързани със същността на нередовността на исковата молба, и по-конкретно дали несъответствието в описанието на имота в исковата претенция и установените с помощта на експертиза факти относно местонахождението му представлява такава нередовност на исковата молба, която да обуслови неоснователността на предявения иск, както е процедирал въззивният съд в обжалваното решение. По тези въпроси се поддържат евентуално и наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-2 ГПК с обосноваване на противоречие с подробно цитираната съдебна практика.
В писмен отговор ответниците Р. В. Г., Г. В. Г., П. Г. В. и В. К. С., чрез пълномощника им адв. Ив. В., оспорват наличието на поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Считат, че по формулираните процесуалноправни въпроси не е налице противоречие с представената съдебна практика, като част от тях са били основание за допускане на първата касация.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, при новото разглеждане на делото след отменителното решение на ВКС, въз основа на преценка на събраните доказателства приел, че ищцовото дружество, сега касатор, е собственик на спорния имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място], на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./, но не е налице втората предпоставка за уважаване на ревандикационни иск против един от ответниците – Г. Г., който като собственик на построени в този имот сгради има право да го ползва при липсата на данни то да надхвърля това му право. По отношение на останалите ответници, съдът приел, че не е предмет на предявения иск имот, индивидуализиран със стар пл. № *, който, както е установено от вещото лице, попада в съседен УПИ *. Правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на делото – УПИ * в кв. *, не е засегнато от твърдяното упражняване на фактическа власт от тези ответници върху друг, съседен имот.
Въпросът за редовността на исковата молба на [фирма] е бил предмет на обсъждане в първото въззивно решение, отменено от ВКС с решението от 9.04.2012 год. по гр. д. № 533/2011 год. І г. о. по правния въпрос: как следва да процедира въззивната инстанция, когато констатира, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Даденият отговор е съобразен с разясненията в т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и е в смисъл, че при тази хипотеза въззивната инстанция следва да предприеме действия по изправяне на нередовностите на исковата молба и да се произнесе след направеното уточнение. За индивидуализацията на имота и възникване на неяснота в хода на процеса относно спорния имот е посочена възможността да се направи допълнителна индивидуализация или да се уточни твърдението на страната. Именно поради тези основания и констатацията на касационната инстанция за нередовност на исковата молба след установения градоустройствен статут на спорния имот, и необходимите действия на въззивната инстанция при констатиране на това несъответствие, ВКС е отменил първото въззивно решение като неправилно поради допуснатите съществени процесуални нарушения при процедирането на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане въззивният съд приел, че не е налице неяснота в спорния предмет, което обосновава релевантността на поставения в изложението въпрос за изпълнение на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото – чл. 294, ал. 1 ГПК. Съдебната практика по този въпрос е категорична – дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане – представените от касатора решения № № 52 от 1.03.2012 год. по гр. д. № 485/2011 год. ІV г. о., 80 от 8.05.2012 год. по гр. д. № 1315/2010 год. ІV г. о., 740 от 26.10.2010 год. по гр. д. № 1935/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са в този смисъл, а и този извод следва от самата законова разпоредба. Процедирането на въззивния съд представлява всъщност произнасяне по горния процесуалноправен въпрос в противоречие с горната практика и обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и настоящият състав, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 10 от 16.01.2013 год. по гр. д. № 356/2012 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от [фирма], чрез адв. Юл. Д., касационна жалба против него.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 809 лв. в едноседмичен срок от съобщението за това и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: