1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С., 5.02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1082 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. С. от АК-В. против въззивно решение № 118 от 08.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 247/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е отменено решението от 02.03.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 225/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касатора А. В. И. срещу Е. И. Д. от [населено място] и С. П. С. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, ЗЗД, за обявяване на нищожност на пълномощно с рег. № 166/17.04.2006 г. и договор за продажба на недвижим имот, предмет на н.а. № 162, т. ІІ, рег. № 2256, д. № 362/2006 г. на нотариус Р. Т., с рег. № 148 при НК. К. твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал следните правни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, а именно: нищожна ли е разпоредителна сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, когато липсва оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, както и какво е доказателственото значение на графологичната експертиза, извършена на копие от документ, при липсата на оригинала на документа и следва ли да се допуска такава експертиза по представени копия на документи. Като съдебна практика, за която твърди, че приетото във въззивното решение й противоречи, сочи и представя: решение № 630 от 09.10.1995 г. по гр.д. № 391/1995 г., 5 членен състав на ВКС, решение № 468 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 9131/2009 г., ІІ г.о. и решение № 178 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 51601/2008 г., ІІІ г.о., последните две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. П. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ф. Д. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 166/17.04.2006 г. и на договор за продажба на недвижим имот, предмет на н.а. № 162, т. ІІ, рег. № 2256, д. № 362/2006 г. на нотариус Р. Т., с рег. № 148 при НК, поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с процесния нотариален акт № 162/2006 г. ответникът Е. И. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца е прехвърлил на ответницата С. П. С. поземлен имот, находящ се [населено място], м.” В.”, подробно описан в акта. При изповядване на сделката ответникът Д. се е легитимирал като пълномощник на ищеца с пълномощно № 166 от 17.04.2006 г., заверено от кмета на [населено място] М. М. като пълномощното като документ е приложено по делото в нотариално заверено копие от трето неучастващо в процеса лице – нотариус Р. Т.. Тъй като е била оспорена от ищеца неговата автентичност съдът се е позовал на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, че подписът за упълномощител е изпълнен от ищеца, както и че подписът на лицето, извършило нотариална дейност, е на кмета М. М., поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на ВКС и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са посочени визираните по-горе две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и едно решение на ВС, постановено по стария процесуален ред, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставения правен въпрос – нищожна ли е разпоредителна сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, когато липсва оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, е формулиран неточно, тъй като действително по делото липсва оригиналът на процесното пълномощно, но е представен нотариално заверен препис от него, който с оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК има същата доказателствена сила, както и оригинала, което е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение и не е в противоречие с приетото в представената задължителна съдебна практика – решение № 468/2010 г. и № 178/2010 г. на ВКС, ГК. Вторият правен въпрос от процесуално естество – какво е доказателственото значение на графологичната експертиза, извършена на копие от документ при липсата на оригинала на документа и следва ли да се допуска такава експертиза по представени копия на документи, не е от значение за изхода на делото с оглед на приетото от въззивния съд, поради което в случая не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като по искане на пълномощника на ищеца, който е оспорил автентичността на процесното пълномощно, представено в нотариално заверено копие, съдът е назначил графологична експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, в т.ч. и от ищеца и е прието от решаващия съд като обективно и компетентно. В случая съдът е приел, че заключението е изготвено както въз основа на представеното копие на пълномощното, както и на свободни образци от почерка на ищеца и кмета М. М. под формата на подписи, положени в различни оригинални документи, описани в заключението, които не са били оспорени от касатора. В тази връзка въззивният съд, извършвайки проверка на автентичността на оспорения подпис чрез сравняване с други безспорни документи, в т.ч. и след изслушване на специализирана експертиза, е съобразил същата наред с всички доказателства по делото в тази насока и е приел, че тя е обективна и компетентно дадена. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не е развито от касатора. Липсва обосновка защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответните правни норми са неясни и се нуждаят от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението им или създадена такава се нуждае от промяна.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 08.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 247/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 3786 от 16.07.2012 г. на А. В. И. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: