О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№419
С., 24.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4741 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Х. чрез пълномощника му адвокат С. И. против решение № 273 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 536 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е обезсилено решение № 186 от 24.03.2014 г., допълнено с решение № 422/10.07.2014 г. по гр.д. № 7/2012 г. на Районен съд-Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по касационната жалба Т. Р. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с предявен от Н. Б. Х. против Т. Р. С. иск за делба, като ищецът твърди, че по силата на дарение от баща му Б. Х. Ш. по нотариален акт № 26, том ІІІ, рег.№ 4162, н.д. № 398/2007 г. на нотариус С. С. е собственик на 5/6 ид.ч., а ответницата твърди, че по силата на дарение от К. А. Н. по нотариален акт № 59, том І, рег. № 687, н.д. № 57/2008 г. на нотариус Д. Г. е собственик на 7/15 ид.ч. от поземления имот, на 6/15 ид.ч. от сграда № 4 и сграда № 6, както и на цялата сграда № 5.
В. съд е констатирал, че с решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 2018/2011 г. е отхвърлен предявения от Т. Р. С. против Н. Б. Х. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на повече от 8/15 ид.ч. от процесния поземлен имот, както и на повече от 9/15 ид.ч. от сграда № 4 и сграда № 6. Констатирал е и че лицето П. В. Н. е починало на 2.11.1976 г. и е наследено от низходящите си И. Х. Ш., В. Х. Б., Н. Х. Ш., Г. Х. Ш., Б. Х. Ш. и Р. Х. Ш., като И. Х. Ш. е починал на 19.03.1984 г. и е наследен от Х. И. Х. и Д. И. Х. и преживялата си съпруга М. Д. Х., поч.21.08.2007 г., В. Х. Б. е починала на 15.05.2007 г. и е наследена от К. А. Н., а Р. Х. Ш. е починала на 27.02.2004 г. и е наследена от братята и сестрите си и низходящите на починалия й брат. Въз основа на приети във въззивното производство писмени доказателства – препис от удостоверение № 78/24.07.1985 г., издаден на 28.05.2014 г. за отказ от наледството на П. В. Н. /Ш./ от страна на Г. Х. Ш., М. Д. Ш., Х. И. Х., Д. И. Х. и Н. Х. Ш., вписан под № 78/24.07.1985 г. в специалната книга на съда /с оглед на който Т. С. твърди, че притежава повече права от прехвърлените й с договора за дарение, а Н. Х. – че не е извършван отказ от наследство и извършените в полза на баща му сделки, с които неговите братя и племеници са се разпоредили с процесните вещи са действителни/, съдът е направил извод, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като производството за делба е проведено без участието на всички лица, притежаващи права в съсобствеността. Изложил е съображения, че извършените откази от наследство съгласно чл.53 ЗН са уголемили дяловете на останалите наследници, а именно Б. Ш., В. Б. и Р. Ш., които имат равни права. Р. Ш. е наследена от братята, сестрите и племенниците си и само с тези права последните са можели да се разпоредят. Правата на двамата съделители-страни по делото произтичат от сделки и отказът от наследство не променя придобитите от тях действителни права, но влияе върху правата на праводателите им, които не са се разпоредили с всички притежавани от тях права, предвид което и те следва да бъдат конституирани като съделители.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Н. Б. Х. поставя въпросите: 1. Възможно ли е при наличие на влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, във връзка с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с което са били определени квотите в съсобствеността между съсобствениците, да бъдат променяни тези квоти при разглеждане на иск за делба на същата съсобственост; 2. Какво следва да бъде значението на решението на ВКС, с което е оставена без уважение молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, по което са определени квотите в съсобствеността, позоваваща се на „ново писмено доказателство”, във връзка с принципа, че всеки опит на една страна да поднови правния спор следва да се приеме като правно ирелевантен, когато със сила на пресъдено нещо е погасено и правото й да промени създаденото правно положение; 3. Следва ли въззивният съд, ако в рамките на въззивното производство бъде представено и прието, че писмено доказателство е нововъзникнало по смисъла на закона – отказ от наследство, но по отношение на същото е направено своевременно възражение за оспорването му от насрещната страна, да проведе производство по оспорване на неговата действителност и да се произнесе по валидността на отказа и законосъобразно ли е без такова произнасяне да бъде обезсилено първоинстанционно съдебно решение, с което е допусната делба.
Приложената от касатора практика на ВКС не дава разрешение на поставените въпроси, тъй като не разглежда въпроса за силата на пресъдено нещо на решение за отхвърляне на отрицателен установителен иск и зачитането й в производство за съдебна делба, нито допустимостта да се представят пред въззивен съд доказателства, относими към допустимостта на предявения иск, както и въпроса при участието на кои лица следва да се проведе производство по оспорване отказ от наследство, поради което не е удостоверено наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса, уточнени от съда до въпроса: каква е силата на пресъдено нещо на решение с което се отхвърля отрицателен установителен иск, че ответникът не е носител на права в съсобствеността над посочен от ищеца размер, при последващо производство за съдебна делба между същите страни на същото имущество
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 536 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Н. Б. Х. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: