О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
[населено място], 16.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 891 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 168 от 23.10.2014г. по гр.д. № 395/2014г. на Варненски апелативен съд, с която е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 493 от 28.03.2014г. постановено по гр.д. №1610/2010г. за отхвърляне на предявения от ДП”Ръководство на въздушното движение” иск по чл. 108 ЗС против Р. К. Т. и И. Г. Т., с участието на третите лица-помагачи [фирма]- [населено място], представляван от К. С. В., и М. А. В. относно недвижим имот – апартамент с площ 107,37 кв.м., на четвъртия етаж, в блок №8 – сграда с идентификатор 10135.3513.199.8 в [населено място],[жк].
Касационна жалба е подадена от ищеца ДП”Ръководство на въздушното движение” чрез пълномощника адв.З.. Поддържат се и трите основания за допускане на касационно обжалване по 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците Р. К. Т. и И. Г. Т. в писмения си отговор изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Подпомагащите страни не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е ревандикационен иск. Ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на предварителен договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила решение на Варненски районен съд по гр.д. № 3135/2011г. Договорът е сключен с третото лице помагач [фирма]. След вписване на съдебното решение, с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт на 20.02.2002г., [фирма] е продал имота на ответника Р. Т. по време на брака му с И. Т.. Не се спори, че ответниците са във владение на имота.
Ответниците са оспорили вещно-прехвърлителния ефект на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД с довод, че за сключване на договора е било необходимо съгласието на съпругата на собственика – търговец [фирма] . Поддържат и възражение за придобиване на имота чрез давностно владение, установено от юни 1999г. лично от ответника, като присъединяват и владението, осъществено от бащата на ответника по силата на предварителен договор за покупко-продажба с Едноличния търговец от 01.11.1996г.
Съдът е приел, че решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е произвело вещно действие и легитимира ищеца като собственик. Договорът, сключен от третото лице-помагач с ответника Р. Т. след вписване на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД няма вещно-прехвърлително действие, защото продавачът вече не е бил собственик.
Възражението за придобиване на имота по давност съдът е намерил за основателно. Приел е, че фактическата власт върху имота е осъществявана от 1996г. чрез извършване на довършителни работи, а към 1999г. сградата е била довършена и ответникът се е нанесъл да живее в нея. Съдът е счел, че владението, осъществявано от купувача по предварителен договор е добросъвестно съгласно чл. 70, ал.3 ЗС; то не е отпаднало и след обявяване на предварителния договор с ищеца са окончателен. Затова ответникът е придобил правото на собственост по давност, а ищецът го е изгубил. Доводите, че имотът представлява частна държавна собственост и не може да бъде придобиван по давност съдът е отхвърлил по съображения, че се касае до имущество по чл. 53, ал.5 З., което е придобито от Държавното предприятие, а не му е предоставено от държавата. Дори и да се приеме, че имотът е частна държавна собственост, то към момента на спиране на давността за придобиване на такива имоти – 31.05.2006г. /съгласно §1 ДР на ЗС/ правото на собственост е било вече придобито от ответника.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставя правните въпроси: 1/ добросъвестно ли е владението, установено от купувач по предварителен договор; съответно каква продължителност на владението е необходима за придобиване на такъв имот по давност; 2/ какъв вид е правото на собственост на имуществото на държавните предприятия по чл. 62, ал.3 ТЗ, придобито чрез правна сделка и може ли недвижим имот, част от имуществото на държавно предприятие, да бъде придобит по давност при действието на §1 ЗД на ЗС. И двата въпроса имат решаващо значение за изхода на спора.
Представената съдебна практика удостоверява противоречиво разрешаване на първия въпрос. В Решение № 2384 от 3.12.2969г. по гр.д. № 1816/1969г. на ВС, І г.о., Решение № 1343 от 28.11.2008г. по гр.д. № 4391/2007г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 1619 от 14.12.2000г. по гр.д. № 640/2000г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец. Тези решения са постановени по реда на отменения ГПК и представляват т.нар. незадължителна практика на ВКС. Същевременно, по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 270 от 26.06.2012г. по гр.д. № 1056/2011г. на І г.о., в което също е отбелязано, че владението на задължилия се да купи по предварителен договор не е добросъвестно. При така посочената практика и предвид извода на въззивния съд за добросъвестност на владението на ответниците, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По втория въпрос относно имуществото на държавните предприятия не е приложена съдебна практика и се поддържа основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са обосновани, обаче, специфичните проявления на това основание, така както са разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 З. сочи, че ДП”Ръководство на въздушното движение” е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал.3 ТЗ и е юридическо лице; според ал.5 имуществото му се състои от имущество, което му е предоставено от министъра на транспорта и от имущество, придобито от предприятието. Тъй като разпоредбата ясно отграничава двете групи имущество, то не е необходимо тълкуването й. Поради това касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 23.10.2014г. по гр.д. № 395/2014г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на ДП”Ръководство на въздушното движение”.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 515,09/петстотин и петнадесет цяло и девет стотни/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.