4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№328
С., 29.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3524 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. Т. чрез пълномощника му адвокат П. А.-А. против решение № 72 от 19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 57 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 161 от 6.11.2013 г. по гр.д. № 314 по описа за 2012 г. на Районен съд-Панагюрище за допускане на съдебна делба на поземлен имот (дворно място), с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 602 кв.м.- по нотариален акт, а съгласно графични данни – с площ от 653 кв.м., който имот е означен с пл.№ 557 и участва в терен, отреден за УПИ І-ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, с неприложена регулация към [улица], в кв.29 по плана на [населено място], ведно със застроените в имота: едноетажна стара паянтова сграда на 38 кв.м., полумасивна жилищна сграда на 24 кв.м. и сайвант на 22 кв.м., за който имот по сега действащата кадастрална карта на [населено място] е отреден имот с идентификатор 55302.501.557, който е присвоен на имот с пл. №557, за който е отреден УПИ I-жилищен комплекс, в кв.29 по плана на [населено място], с площ от 653 кв.м.и са нанесени следните сгради: сграда с идентификатор 55302.501.557.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 24 кв.м., сграда с идентификатор 55302.501.557.2, представляваща еднофамилна жилищна сграда на 41 кв.м. описана в исковата молба като паянтова стара сграда на 38 кв.м.; сграда с идентификатор 55302.501.557.3 – селскостопанска сграда на 24 кв.м., която съответства на описания в исковата молба сайвант на 22 кв.м., между съделителите и при права в съсобствеността: Л. С. Б. – ? ид.ч. и Л. А. Т. – ? ид.ч.
Л. С. Б. не е изразила становище в настоящото производство.
За да постанови решението в атакуваната му част, Окръжен съд-Пазарджик е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на 30.11.1994 г. и е прекратен с решение от 27.02.2011 г. по гр.д.№ 983/2011 г. на Панагюрски районен съд. С нотариален акт № 155, том І, рег.№ 1730, дело № 136/2008 г. М. Ф. и Е. Ф. са продали на Л. Т. /действащ като пълномощник на продавачите и договарящ сам със себе си/ процесния имот за сумата 12 500 лева, която сума продавачите били получили изцяло и в брой към момента на подписване на пълномощното. Прието е, че с оспорването в писмения отговор ответникът се домогва до оспорване на съдържанието на подписания от него нотариален акт. Изложени са съображения, че в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача нотариалният акт е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства – изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК./Това е прието в съдебната практика задължителна за съда – решения на ВКС по чл.290 от ГПК/. По тези съображения са приети за недопустими доказателства показанията на св.Ф., продавач по сделката.
Допълнително са изложени съображения, че дори да бъдат обсъдени посочените свидетелски показания, въз въз основа на тях извод, че имота не бил имуществена общност на съпрузите, тъй като свидетелката установява, че Л. Т. водил с нея разговор за покупко-продажба на имота и тя се съгласила в името на семейството му, за да има къде да живеят, като обаче пари не получила, а имала обещание от ответника, че като има финансова възможност ще им заплати сумата от 12 500 лв. Следователно имотът е придобит по време на брака между страните по сделка, която е възмездна и дори и да не е платена цената по сделката, това не води до отпадане на характера на собствеността, като такава придобита при условията на имуществена общност – касае се всъщност за поето задължение по време на брака от двамата съпрузи и дори да не е платено, то това не води до извод за липса на принос, в конкретния случай от страна на ищцата и съответно – в никакъв случай до възникване на изключителна собственост за ответника по иска за делба.
Прието е, че довода на ответника по иска, че след като не е платена цената, то имота фактически му бил подарен на него, се прави за пръв път във въззивната жалба и не може да се обсъжда, тъй като ако е имал основание ответникът е могъл в съответните срокове в първоинстанционното производство да оспори иска, твърдейки, че извършената възмездна сделка прикрива дарение и съответно да доказва тези си твърдения.
В касационната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че не е оспорен нотариалния акт относно съдържанието му за плащане на продажната цена, което всъщност е дарственото намерение на продавачите, тъй като още в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че продажната цена не е платена, поради което неправилно не са обсъдени показанията на свиделката М. Ф., срещу които никоя страна не е възразила по смисъла на чл.164, ал.2 ГПК; в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е допуснал като ново доказателство пълномощното, даващо представителна власт на Л. Т. да договаря сам със себе си, от което е видно, че са заверени само подписите, но не е удостоверен материален интерес, т.е. за продажната цена по сделката, а само е декларирано, че е получена без да е посочен размера й, което безспорно доказва, че не е платена цена и е налице дарствено намерение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено само, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обусловили неправилността на обжалваното решение, като такива казуси са решени противоречиво от съдилищата и са в противоречие с пракпиката на ВКС съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпреки възможността, дадената на касатора с определение от 9.07.2014 г. /препис от което е връчен лично и чрез процесуалния му представител на 18.07.2014 г./, да формулира материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл Окръжен съд-Пазарджик и посочи и приложи практиката на ВКС, на която произнасянето по този въпроси противоречи или влезли в сила решения на съдилищата, разрешаващи тези въпроси по начин, противоречащ на възприетото от Окръжен съд-Пазарджик в атакуваното решение, същият не е предприел действия по мотивиране на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 19.02.2014 г., постановено по гр.д. № 57 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: