О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
София, 28.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 600 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 281 от 15.01.2018 г., подадена от адв. И. Д. Р., действащ като пълномощник на К. Г. П. против определение № 718 от 21.12.2017 г. по възз.ч.гр.д № 586 по описа за 2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение № 2898 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 1589 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна за прекратяване производството по делото на основание чл.130 ГПК.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, като е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото като е посочил, че подадената на 19.07.2017 г. в Окръжен съд-Варна искова молба от К. Г. П., с която са предявени положителни установителни искове за собственост, е насочена срещу починало лице. От служебна справка, извършена от първоинстанционния съд по реда на чл.47 ГПК в НБД „Население“, се установява, че ответната страна И. П. В. е починала на 22.02.2009 г. В атакуваното определение е прието, че началната липса на процесуална правосубектност е абсолютна процесуална пречка, която не може да се отстрани чрез приложение на фигурата на процесуалното правоприемство. Апелативен съд-В. е счел, че исковият процес срещу починало лице е недопустим, а за да се защитят правата на ищеца и да възникне валидно процесуално правоотношение, следва да се предяви иск срещу правоприемниците на починалото лице.
Уточнен, съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 по описа на ОСГТК на ВКС, въпросът обусловил решаващата воля на въззивния съд и от значение за крайния изход по делото е „Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?“. С разпореждане от 07.04.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк.д. № 1 от 2017 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по същия правен въпрос. Изложеното обуславя необходимост настоящото производство да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 600 по описа за 2018 г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ