О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
[населено място], 16.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 68 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-102 от 29.10.2014г. по гр.д. № 1261/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 22.04.2014г. по гр.д. № 401/2013г. на Несебърски районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от Р. В. Х. против Етажната собственост на ваканционно селище „Елит 3” в курортен комплекс „Слънчев бряг” иск за отмяна на решенията по т.1, 5 и 7 на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 27.04.2013г.
Жалбоподателят Р. В. Х., чрез пълномощника адв. О., намира решението за неправилно. Като основание за допускане до касационно обжалване поставя шест правни въпроса, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Етажна собственост на в.с. „Елит 3”, к.к. „Слънчев бряг”, представляван от председателя на управителния съвет М. Т., чрез пълномощника адв. С., взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от Р. В. Х., като собственик на апартамент № 5, иск по чл. 40 З. за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, взети на 27.04.2013г., т.1, 5, 6 и 7 от протокола. Наведени са твърдения за нарушения относно представителството и кворума за провеждане на общото събрание.
С първоинстанционното решение е отменено решението на Общото събрание по т.6 от дневния ред, касаещо бюджета на Етажната собственост и в тази част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
В. съд е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 15 З. относно кворума за провеждане на събранието – в насрочения час не е бил налице кворум от 67%, събранието е отложено с един час и тогава е било установено присъствие на собственици или техни пълномощници, представляващи 41,056% от общите части, при което събранието е проведено. След обсъждане на представителната власт на отделните пълномощници, съдът е достигнал до извод, че липсва валидна представителна власт на етажните собственици П. И., В. Г. и С. С., тъй като представените пълномощни не са с нотариална заверка на подписа. Н. представителство е налице и по отношение на етажните собственици Д. Д., М. Т., Н. М., Р. О.. По отношение представителната власт на Р. Х. като пълномощник на К. Х., съдът е приел, че нотариална заверка на подписа на пълномощното не е била необходима, тъй като става въпрос за майка и син, които са в едно домакинство. Представителната власт на Н. Т. като представляващ собственика [фирма] съдът е намерил за валидна, доколкото присъствалата на събранието Н. Т. е съдружник в дружеството и е натоварена от общото събрание на съдружниците да ползва имота и да извършва представителство пред всякакви физически и юридически лица, както и всякакви фактически действия с цел поддръжка и стопанисване на имота.
При тези изводи съдът е намалил установения в протокола кворум с идеалните части на лицата, които не са били надлежно представлявани и е достигнал до извод, че на събранието са присъствали или са били представлявани собственици на 35,413% от общите части, което е над минималния изискуем от закона кворум от 33% .
По отношение законосъобразността на решенията по т. 1, 5 и 7 съдът е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК. С решението по т.1 е приет отчет за приходи и разходи и според мотивите на първоинстанционния съд при вземане на решението не е било необходимо квалифицирано мнозинство от 67%, както поддържа ищеца. Решението по т.5 касае менажирането на комплекса за сезон 2013г., като е взето решение Управителният съвет да сключи договор за стопанисване с дружеството, което и до момента е извършвало тази дейност – [фирма]. Решението по т.7 е за избор на нови членове на УС. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на ищеца относно избора на Захар М. – същият е законен представител на дружество, което е собственик на самостоятелни обекти в Етажната собственост, поради което няма законова пречка за избирането му.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Първият правен въпрос, поставен от касатора, е за задължението на съда да обсъди всички възражения, доводи и аргументи на страните, за да формира становището си по съществото на спора. Въпросът е обоснован с твърдението, че не са обсъдени всички доказателства относно пълномощните и представителната власт, относно кворума на събранието и относно начисляването и събирането на ДДС в решението по т.1. Несъмнено е, че въззивният съд има задължение да обсъди събраните доказателства и да направи свои правни изводи по съществото на спора, което в случая е сторено от Бургаски окръжен съд. Всъщност въпросът е израз на несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда, направени по неговите възражения, т.е. касае се до оплакване за неправилност на решението, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК.
Следващият правен въпрос, формулиран от касатора е: дали наличието на роднинска връзка между две лица /майка и син/ е достатъчно условие да се приеме, че едното е член на домакинството на другото. Въпросът е свързан с изводите на съда относно представителната власт на Р. Х. да представлява сина си К. Х. с пълномощно, което не е с нотариална заверка на подписа. Поддържа се основанието по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по въпроса. Настоящият състав намира, че не е обосновано нито едно от конкретните проявления на визираното основание така, както те са разяснени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва неясна правна норма, подлежаща на тълкуване или непълнота на правната уредба.
На трето място Р. Х. поставя въпроса: ако едно лице не е вписано в книгата на етажната собственост, обстоятелството, че е член на домакинството на етажен собственик, достатъчно ли е за да не се изисква нотариална заверка на подписа на пълномощното за представителство пред Общото събрание. Въпросът отново е свързан с представителната власт на Р. Х.. Както и самия жалбоподател сочи, по делото нито са наведени твърдения, нито са събирани доказателства дали Х. е вписана в книгата на етажната собственост, така че въпросът не почива на данни по делото и на правни изводи на съда, а има хипотетичен характер. Такъв въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол.
В допълнение, посочената от касатора съдебна практика – решение на Бургаски окръжен съд и решение на Кюстендилски районен съд не съдържат разрешение на поставения въпрос.
Четвъртият правен въпрос в изложението е: следва ли единствено въз основа на твърдение, че едно лице ползва самостоятелен обект, да се приеме, че то има качеството ползвател по смисъла на З.. Въпросът касае представителната власт на Н. Т. като пълномощник на [фирма]. За да приеме, че тя разполага с такава съдът е обсъдил всички събрани доказателства, имащи отношение към спора, а именно: че обектът е собственост на дружеството [фирма], че Н. Т. е съдружник в това дружество и че изрично й е възложено от Общото събрание на съдружниците да ползва имота, да се грижи за него и да извършва всякакви правни и фактически действия, вкл. и представителство, където е необходимо. Следователно решението не е основано единствено на твърдение и поставеният въпрос не кореспондира с фактите по делото и мотивите на съда. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по съображенията, изложени към втория въпрос.
Следващият правен въпрос е относно законосъобразността на избора на член на УС на ЕС, ако не е спазена процедурата по чл. 19, ал.5 от закона – няма направени предложения, посочени конкретни лица, още повече когато етажният собственик е юридическо лице. Необходимостта от допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована единствено с липсата на съдебна практика. В случая въззивният съд е приел, че няма пречка за член на Управителния съвет да бъде избрано физическото лице, което представлява дружеството [фирма], което е собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост и този извод съответства на текста на закона. Що се отнася до това по какъв начин и от кого се правят предложения за съответните кандидатури, законът не съдържа уредба, а и такава не е необходима. Видно от протокола, че са постъпили предложения и е проведено гласуване за предложените лица. Още повече, че ищецът не е навел в исковата молба такъв довод за незаконосъобразност, а е оспорил решението по т.7 само поради липсата на кворум на събранието и поради липсата на данни избрания член на УС Захар М. да е собственик на обект в етажната собственост. /В хода на процеса е установено, че той е представител на юридическо лице, което е собственик на няколко обекти в сградата./
Последният правен въпрос е: допустимо ли е по решение на Общото събрание да се начислява и събира ДДС върху вноските на етажните собственици; дали това е въпрос на целесъобразност и подлежи ли на съдебен контрол. Въпросът е свързан с решението по т.1 от дневния ред на събранието – за приемане приходите и разходите на етажната собственост, където като приход е посочена събраната такса за стопанисване, без ДДС. Според касатора при този начин на отчитане се постига намаляване на приходите. Първоинстанционният съд, към чийто мотиви е препратил въззивния, е приел, че начинът на посочване на приходите е въпрос на целесъобразност на решението, а контролът на съда е за законосъобразност. К. поддържа противоречие с Тълкувателно решение №3 от 06.06.2008г. по т.д. № 2/2008г. на Върховния административен съд /то разглежда регистрацията по ЗДДС на лицата, упражняващи свободни професии/ и решение на Административен съд – Пловдив. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища не се включва в понятието практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от това, въпросът няма обуславящо значение за изхода на правния спор, нито разрешаването му ще представлява принос в тълкуването на закона.
В обобщение, следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-102 от 29.10.2014г. по гр.д. № 1261/2014г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Р. В. Х..
ОСЪЖДА Р. В. Х. от [населено място], [улица] да заплати на Етажна собственост на в.с. „Елит 3”, к.к. „Слънчев бряг”, представлявана от председателя на управителния съвет М. С. Т. сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: