О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
София, 15.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 726 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. А. чрез пълномощника му адвокат Г. Г. против решение № 431 от 21.10.2016 г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение № 395 от 26.05.2016 г. по гр.д. № 6/2016 г. на Районен съд-Пазарджик и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба при равни права от 1/3 ид.ч. между Д. Г. А., С. Г. А. и Л. Г. А. на Двуетажна двуетажна масивна жилищна сграда с един приземен и един редовен етаж, застроени върху 60 кв.м. всеки един от тях и навес, застроен на 24 кв.м. в западната част на УПИ V-12 в кв.2 по плана на [населено място].
Д. Г. А., С. Г. А. не са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Ищците Д. Г. А., С. Г. А. са основали иска на твърденията, че процесната сграда и принадлежащия й навес са построени въз основа на признато през 1963 г. право на строеж и са били собственост на общия им с ответника наследодател Г. А. Б., поч. на 19.06.1997 г. Ответникът Л. Г. А. е заявил възражение за придобивна давност, считано от 1998 г. – след смъртта на наследодателя и съпругата му.
В. съд е приел за установено, че сградата е построена от наследодателя въз основа на притежавано право на строеж. Във връзка със заявеното възражение за придобивна давност е обсъдил представените по делото доказателства – писмени /за данъчно деклариране на имота през 1998 г. само от Л. А., заплащане от същия на данъцит в периода 2003-2014 г., сключване от него на договор да доставяне на питейна вода на адреса от 1999 г./ и гласни /показанията на св.Н. и Козарска, че ответникът винаги е живял в имота и продължил и след смъртта на родителите си, като братята му, които имали собственик къщи нямали претенции, но сега не били в добри отношения и искали да го изгонят и на св.А., съпруга на ищеца Д. А., че откакто е починал свекър й, имотът го владеел само Л., още приживе на родителите им дори не давал да ходят при тях и заблудил братята си, че къщата е приписана на него/. Въз основа на тези доказателства съдът е изложил съображения, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имот и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника- държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонта в имота също не са такива действия. Съдът е направил извод, че в случая по делото ответникът не е отблъснал по какъвто и да е начин владението на останалите наследници, тъй като не са установени конкретни действия на отричане на правата им върху имота, които да са станали тяхно достояние.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1) дали позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия съставна придобивното основание;
2) допустимо ли е противоречие в един и същ съдебен акт прието за установено въз основа на приет и неоспорен доказателствен материал /в конкретния случай свидетелски показания/ и правен извод, обосноваващ се на тях.
По първият въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е формирал извод, че давностния срок не е започнал да тече, поради липса на демонстриране спрямо съсобствениците на промяната в намерението, с което единия от тях упражнява фактическата власт, а не че липсва позоваване на придобивна давност.
Вторият въпрос е обоснован с обстоятелството, че съдът от една страна е възприел показанията на свидетеля А., че ответникът /настоящ касатор/ не е допускал останалите съделители в имота дори и преди да починат наследодателите, изложил е съображения, че действия, демонстриращи отричане правата на останалите сънаследници са и отказът на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота и това да е доведено то тяхно знание и е приел, че липсват установени конкретни действия на отричане на правата на ищците върху имота, които да са станали тяхно достояние. К. счита, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Твърденията на касаторът съответстват на данните по делото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория поставен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 21.10.2016 г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
В едноседмичен срок от съобщението Л. Г. А. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: