О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
[населено място], 24.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2944 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 19437 от 29.12.2014г. по гр.д. №9067/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, поправено с решение от 06.04.2015г., с което е отменено решение от 28.05.2009г. по гр.д. № 19417/2007г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлено възражението на И. П. С. и С. В. С. срещу С. П. Б. с правно основание чл. 72 ЗС за заплащане на 2630 лв. разноски за запазване на вещта и вместо това са осъдени И. П. С. и С. В. С. да предадат на С. П. Б. владението върху апартамент № 6 в [населено място], жк.Н.-1ч., бл. 127/стар № 13/, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и 0,925% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че С. П. Б. заплати на И. П. С. и С. В. С. на основание чл. 72 ЗС сумата 2630 лв., представляваща полезни разноски за основно разчистване на апартамента и мазето, заедно със законната лихва от 15.04.2008г. до окончателното изплащане; оставено е в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението по чл. 72 ЗС за разликата над 2630 лв. до предявения размер от 4446,67лв. П. решение е оставено в сила и в частта, с която е уважено предявеното от С. възражение за право на задържане върху имота до заплащане на подобрения на стойност 52 200лв.
Касационна жалба е подадена от С. П. Б. чрез пълномощника адв. К. и тя касае уважените възражения за признаване право на задържане върху имота до заплащане на подобрения в размер на 52 200лв. и необходими разноски в размер на 2630лв. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали предявяването на иск от действителния собственик превръща добросъвестния владелец в недобросъвестен по отношение на извършените от него подобрения след предявяването на иска. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по същия правен въпрос.
Ответниците по жалбата И. и С. С. в писмения си отговор, депозиран чрез адвокати Д. и В., вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
П. страна И. А. И. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост на апартамент в [населено място], жк.Н.. Ищецът С. Б. купува жилището през 2004г. от П. и Х. Б.. С нотариален акт № 77,т.І, рег.№ 1309, д.№ 69 от 17.03.2006г. С. Б. чрез пълномощник Б. И. А. продава на И. А. И. процесното жилище. От своя страна, на 14.04.2006г. И. И. продава имота на ответницата И. С. по време на брака й с ответника С. С.. Установено е, че пълномощното, с което е упълномощен И. И. за сключване на договора от 17.03.2006г. не е подписано от С. Б., както и че нотариалните удостоверявания във връзка с тази сделка са анулирани поради фалшива лична карта. Безспорно е, че ответниците владеят имота от 08.05.2006г. и до настоящия момент. Приетата техническа експертиза установява, че увеличената стойност на имота вследствие извършеното преустройство и основен ремонт от ответниците, възлиза на 52 200лв. Събрани са и свидетелски показания за състояние на имота към момента на сделката на ответниците и за извършените от тях ремонти.
Съдът е приел, че случаят представлява т.нар. имотна измама, при която е сключена сделка с неистинско пълномощно. Към момента на сключване на сделката ответниците са добросъвестни, тъй като не са знаели, че праводателят им не е собственик. Затова съдът е заключил, че ищецът е собственик на имота, предявеният иск за предаване на владението е основателен, като същевременно ответниците имат право да получат сумите за ремонт на апартамента. Съдът е извършил разграничение между абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД и висящата недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД, каквато е налице в процесния случай и при която договорът не е изначало недействителен, а става такъв с отказа на мнимо представлявания да потвърди сделката. С оглед на това съдът е приел, че С. са добросъвестни владелци от момента на сключване на сделката и продължават да са такива и след срещата на Г. през 2006г. когато са разбрали, че са купили от несобственик, тъй като е достатъчно добросъвестността да съществува към момента на възникване на правното основание – чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС. От друга страна, съдът е намерил за основателно възражението на ищеца, че след връчване на исковата молба на 24.01.2008г. ответниците са станали недобросъвестни владелци. Независимо от това, доколкото претендираните подобрения са били завършени преди това – към 25.10.2007г. и към 28.12.2007г. видно от протоколите за извършени СМР, то те не са загубили правата си по чл. 72 ЗС. Поради това е намерил за основателно възражението за подобрения в размер на 52 200лв. и за необходими разноски, извършени през април 2006г., за основно разчистване на апартамента и мазето, за възстановяване на ел. инсталация и монтаж на врата на мазето в размер на общо 2 630лв.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос: предявяването на иск от действителния собственик срещу владелеца превръща ли добросъвестния владелец в недобросъвестен такъв по отношение на извършените подобрения след предявяването на иска, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и с нормата на чл. 71 ЗС, както счита касатора. Съгласно представените: Решение № 127 от 17.08.2011г. по гр.д. № 2014/2009г. на І г.о., Решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на І г.о., Решение № 35 от 25.02.2013г. по гр.д. № 669/2012г. на ІІг.о. с предявяване на иск за връщане на имота добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен. В обжалваното решение съдът също е приел, че такава промяна в характера на владението настъпва, но че тя се проявява от узнаването, че е предявена искова молба с получаване на препис от нея, което в случая е станало на 24.01.2008г. Според възприетите от съда фактически обстоятелства подобренията са извършени в периода от предявяване на исковата молба – на 28.08.2007г. до получаване на препис от нея – на 24.01.2008г. Тъй като в посочената практика липсва разграничение дали добросъвестността отпада от момента на предявяване на иска срещу владелеца или от момента на получаване на препис от исковата молба, то е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19437 от 29.12.2014г. по гр.д. №9067/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, поправено с решение от 06.04.2015г. по касационната жалба на С. П. Б..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1097 /хиляда деветдесет и седем/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: