О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
гр. София, 15.09.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3641 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба, озаглавена „жалба”, вх.№1070270 от 05.05.2016г. подадена от Ж. Г. К. чрез пълномощника адв. П., за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 7691/2015г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав. В молбата се сочи, че съдът не е направил разлика между право на ползване върху жилище и право на ползване на топлинна енергия. Молителят изтъква, че е само ползвател на жилището, а собственикът не е бил потърсен от органите на Т.. Съдът е дал указания молителят да изложи точно и мотивирано основание за отмяна и да посочи на коя точка от чл. 303, ал.1 ГПК се позовава. В отговор на това молителят е представил молба от 03.06.2016г., в която отново е изложил съображенията за непроведена разлика между ползувател на топлинна енергия и ползувател на жилище, при което са нарушени Общите условия за продажба на топлинна енергия. Според молителя, в тежест на ищеца „Т.” е било да докаже кой е собственика на жилището и кой е потребителя на топлинна енергия, а това са нови обстоятелства, заради които се прибягва до отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по молбата [фирма] не е взел становище.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о. намира, че тя следва да се остави без разглеждане.
С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение на Софийски районен съд от 26.02.2015г. по гр.д. № 51988/2014г. за установяване по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Ж. Г. К. дължи на [фирма] сумата 2 209,69 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода септември 2011г. – април 2013г. за жилище в [населено място], [жк], [жилищен адрес] както и 337,52 лв. обезщетение за забава върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е приел, че Ж. К. е носител на вещно право на ползване върху жилището и като такъв, съгласно чл. 153, ал.1 и §1,т.42 ЗЕ, е задължен да плаща цената на доставената и потребена топлинна енергия.
В подадената молба за отмяна липсва позоваване на конкретно основание за отмяна; след дадените от страна на съда указания формално е посочена разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, но не е изложено ново обстоятелство, което не е било известно по време на решаване на делото, а е от съществено значение за него. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна – чл. 306, ал.1 ГПК, като при липсата на такова молбата се явява нередовна и подлежи на връщане. В случая в подадената молба са изложени единствено оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на влезлия в сила съдебен акт. Такива твърдения не могат да послужат като основание за отмяна. Ето защо, след като молбата за отмяна не съдържа мотивирано изложение на основание за отмяна, то същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 1070270 от 05.05.2016г. подадена от Ж. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1075 от 04.02.2016г. по гр.д. № 7691/2015г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: