О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
[населено място], 08.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1262 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5600 от 21.07.2014г. по гр.д. № 5164/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с която е потвърдено решение от 14.02.2012 г. по гр.д. № 10803/2008г. на Софийски районен съд, 66 състав в обжалваните му части, а именно: 1/ за отхвърляне на предявените от И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. претенции по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на делбените имоти: жилище на първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда; жилище на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., всички построени в УПИ ХІ-247 в кв. 289 по плана на С., местн. „Л.”, комплекс „Б. шосе ІІч.”; 2/ за извършване на съдебната делба по реда на чл. 353 ГПК както следва: а/ поставяне в дял на И. А. Х. на жилището на първия етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, представляващо едноетажна жилищна сграда „близнак” с площ 74 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор, баня-тоалетна, без стълбищната клетка и „пристройка” в югозападната част на жилищната сграда, с площ 35,24кв.м., състояща се от две стаи, заедно с мазе под пристройката, със съответните идеални части от общите части на сградата и 33,47% от дворното място, в което е построена; както и на гараж с площ 18 кв.м., заедно с 3,72 % ид.ч. от дворното място, б/ поставяне в общ дял на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. на жилището на втория етаж с площ 108,24 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня, баня-тоалетна, килер, коридор, цялата стълбищна клетка на сградата, заедно с мазе под сградата-близнак, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 44,05% ид.ч. от дворното място и едноетажната жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., състояща се от две стаи, кухня-трапезария, баня-тоалетна и коридор, заедно с 18,76% ид.ч. от дворното място; с присъждане на парично уравнение на дяловете в полза на И. А. Х.; 3/ за отхвърляне на претенциите на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. по чл. 12, ал.2 ЗН за поставяне в техен дял на жилището на втория етаж и едноетажната жилищна сграда; 4/ за осъждане на И. С. Х., А. Д. Х. и В. Д. Х. да заплатят на И. А. Х. на основание чл. 12, ал.2 ЗН всеки от тях сумата 176,65лв., представляващи припадаща се част от приноса му в увеличението на наследството на А. Х. К., изразяващ се в закупуване на материали за построяване на жилището на втория етаж.
Касационната жалба е подадена от И. С. Х. и В. Д. Х. чрез пълномощника адв. Кадин. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за прилагане на основния принцип на делбата – всеки съделител да получи дял в натура, при наличие на толкова имоти, колкото са съделителите.
Ответникът И. А. Х. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е делбено във фазата по извършване на делбата. Делбата е допусната между братята И. А. Х. и Д. А. Х.. Обект на делба са следните имоти, съсобствени при равни квоти по наследство от родителите им А. и К. К.: 1/ жилище на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, застроена на 111 кв.м. съгласно удостоверение за търпимост от 2009г., а според исковата молба описано като едноетажна жилищна сграда-близнак с площ 73 кв.м. и пристройка в югозападната част на жилищната сграда с площ 35,24 кв.м., заедно с две мазета под първия етаж и пристройка; 2/ гараж с площ 18 кв.м.; 3/ едноетажна жилищна сграда, застроена на 48 кв.м., а по удостоверение за търпимост застроена на 51,10 кв.м.; 4/ жилище на втория етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, застроена на 111 кв.м., описано в исковата молба като незаконно построен тавански етаж с площ 108,24 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня-тоалетна, килер, коридор и стълбищна клетка. Всички посочени сгради са построени в дворно място, съставляващо УПИ ХІ-247, с площ 875 кв.м., в кв. 289 по плана на С., местн.”Л.”, комплекс „Б. шосе 2ч.” като обект на делбата са и съответните, припадащи се към сградите, идеални части от мястото.
Преди началото на производството по извършване на делбата съделителят Д. Х. е починал и на негово място са конституирани наследниците му: И. Х. – съпруга, Д. Х. – син и А. Х. – дъщеря.
В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата новоконституираните съделители са предявили претенции по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на трите жилища, като са заявили, че и те, и наследодателя им Д. Х., са живели в имота и не притежават други жилища; поискали са делът на И. Х. да бъде уравнен чрез поставяне в дял на пристройката в югозападната част на жилищната сграда и на гаража. Заявили са също така, че поддържат предявената от наследодателя им с отговора на исковата молба претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за увеличение на наследството чрез изграждане на едноетажната жилищна сграда и настрояването на втория /тавански/етаж, за което са вложени 38 000лв., като са поискали увеличението да бъде пресметнато в имот, а не в пари, а именно чрез предоставяне на тези два имота. Поддържаната от тях теза, застъпена и в касационната жалба е, че са налице четири самостоятелни жилища и съответно възможност всеки съделител да получи отделно жилище при съобразяване на установения към момента начин на ползване.
Според приетата техническа експертиза допуснатият до делба първи жилищен етаж се състои от два жилищни имота: т.нар. „близнак” и „пристройка”. „Близнакът” се намира в северната част на сградата и е със застроена площ 73 кв.м., състои се по проект от две стаи, кухня, антре, санитарен възел, стълбищна клетка и самостоятелен вход откъм улицата. „Пристройката” е разположена в южната част на сградата и по проект представлява две стаи, застроени на 35,24 кв.м., с вход откъм двора; на място е обособено жилище, състоящо се от коридор, кухня и стая със застроена площ 38 кв.м. Към това жилище са изградени навес, тоалетна и входно антре, които според вещото лице не са предмет на делбата. Освен това, на място вещото лице констатира, че една стая от „близнака”с площ 18,8 кв.м. е приобщена към „пристройката”. С оглед на това експертизата дава заключение за поделяемост на първия етаж като предлага два варианта: първи вариант – според описанието на обектите в решението по допускане на делбата и втори вариант – по фактическото положение.
В. съд е намерил на първо място, че възлагателните претенции по чл. 349, ал.2 ГПК са неоснователни. Изтъкнал е, че разпоредбата е приложима при делба на едно жилище, а не на няколко такива, какъвто е настоящия случай, както и че събраните доказателства установяват, че Д. Х., в чийто права са встъпили жалбоподателите, не е живял в един имот с наследодателя К., тъй като Д. Х. е живял на втория етаж, а наследодателя А. К. на основния етаж от сградата.
Претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН, предявена от Д. Х. и поддържана от наследниците му, съдът също е намерил за неоснователна. Счел е, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин изграждането на втория етаж да е извършено единствено от Д. Х.. Отделно от това, с оглед на безспорния факт, че Д. Х. и семейството му са живели в този втори етаж, то дори и да е вложил свои средства и труд при изграждането му, той е бил възнаграден чрез ползване на построеното.
По претенцията по чл.12, ал.2 ЗН, предявена от ищеца срещу ответниците /сега касатори/, съдът не е изложил конкретни съображения, позовавайки се на чл. 269 ГПК, тъй като във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания срещу тази част от решението на първата инстанция.
За да определи способа за извършване на делбата съдът е приел, че предмет на делбата са три жилищни имота при квоти 1/2 за ищеца И. Х. и 1/2 общо за ответниците. При съобразяване на фактическото ползване на имотите и извършените в тях подобрения, съдът е намерил, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите. Д., че са налице четири жилища, съдът е отхвърлил като е изтъкнал, че пристройката към първия етаж не е самостоятелен обект и фактическото й ползване като отделно жилище е неотносимо към обособяването й като самостоятелен обект по предвидения в закона ред. Поради това поставил в дял на ищеца целия първи етаж, включващ и т.нар. „близнак”, и пристройката, както и гаража, а в общ дял на ответниците – жилището на втория етаж и едноетажната сграда.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
К. поддържат основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на основния принцип на делбата – всеки съделител да получи дял в натура, доколкото в случая са налице четири жилища и четирима съделители, а въззивният съд не е взел предвид установената поделяемост и наличието на две жилища в рамките на единия допуснат до делба обект. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съществува трайно установена съдебна практика, изискваща по възможност извършване на делбата чрез получаване на реален дял от всеки съделител, за което е необходимо изследване поделяемостта на допуснатите до делба обекти и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. В този смисъл са: Решение № 140 от 24.03.2011г. по гр.д. № 373/2010г. на І г.о. и Решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о.
К. не са развили основания за достъп до касационен контрол на решението в частта по претенциите по чл.12, ал.2 ЗН. Липсва формулиран правен въпрос, свързан с разрешаването на тези спорове, поради което касационно обжалване на тази част от решението не може да се допусне – виж т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
За разглеждане на жалбата в частта по извършване на делбата касаторите дължат държавна такса в размер на 2% от стойността на дяловете си в съсобствеността, която за двамата жалбоподатели възлиза на 1685,51лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5600 от 21.07.2014г. по гр.д. № 5164/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, в частта му по извършване на делбата по касационната жалба на И. С. Х. и В. Д. Х..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1685,51 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет цяло и петдесет и една стотни/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в обжалваната от И. С. Х. и В. Д. Х. част по претенциите по чл. 12, ал.2 ЗН, предявени по реда на чл. 346 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: