Р Е Ш Е Н И Е
№20
С., 23.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 5849 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Р. В. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 1550/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4313 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което Р. В. Ц. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 20 000 лв.със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2007 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1730 лв.
В молбата се поддържат основанието по чл.303, ал.1, т.5, евентуално т.1 ГПК, като се претендира възстановяване на направените разноски.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] оспорва същата в писмения си отговор, като навежда и възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение.
По основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК: същото е обосновано с твърдението, че молителят е призован при условията на чл.50, ал.1 ГПК-отм. въпреки, че нито една от изпратените призовка не е оформена според изискванията на процесуалния закон – едната е изпратена на адрес на който никога не е пребивавал, а останалите три на постоянния му адрес, но не са отбелязани трите имена и адреса на подписалия свидетел.
За да разпореди извършване на призоваването по реда на чл.50, ал.1 ГПК-отм., съдът във всеки случай трябва да изиска от длъжностното лице-връчител да удостовери отсъствието в продължение на един месец на ответника от адреса с подписа на един свидетел и да посочи трите имена и адресът му.
По делото са представени доказателства, че към момента на предявяване на иска постоянния адрес на Р. Ц. е в [населено място],[жк][жилищен адрес]0. На този адрес са изпратени три призовки. Първата е върната с отбелязване, че адреса е посетен на посочените дати, но никой не отваря вратата и съседите отказват да получат призовката. Втората призовка е върната в съда на 2.07.2008 г. с отбелязване, че по сведение на сем.Ж., собственици на ап.140 лицето не живее на адреса от три години, като е подписана от свидетел Р. К. И. с посочен адрес [улица]. Третата призовка е върната в съда на 20.12.2008 г. с отбелязване, че по сведение на новите собственици на ап.140, бл.39 апартамента е закупен преди три години и лицето не живее на адреса и новият адрес е неизвестен, като е подписана от свидетел С. Й. Б. с адрес [улица].
При тези данни следва да се приеме, че съдът правилно е приложил чл.50, ал.1 ГПК-отм., тъй като в съответствие с изискванията на процесуалния закон длъжностното лице-връчител е удостоверило с подписите на свидетели с посочени три имена и адрес, че Р. Ц. е отсъствал от постоянния си адрес в периода 2.07. – 20.12.2008 г., поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователно.
По основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: Влязлото в сила решение е постановено по искова молба на [фирма], [населено място] против Р. В. Ц. за заплащане на сумата 20000 лв., получена без основание. Ответникът чрез особения си представител по чл.50, ал.2 ГПК-отм. е направил възражение, че сумите са получени за [фирма] и е поискал дружеството да представи удостоверение дали Р. Ц. е бил в трудово правоотношение с него и копие от трудовия договор. За същите обстоятелства е поискал и удостоверение от НОИ. Дружеството е изпратило копие от трудов договор и от удостоверения обр.УП-2 и обр.УП-3, в които е отбелязано, че Р. Ц. е бил управител складова база от 1.06.2002 г. – 31.12.2002 г. и квалифициран работник преработка плодове и зеленчуци в периода 1.01.2003 г. – 2.10.2006 г.
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, Софийски апелативен съд е приел за установено, че с четири касови ордера, издадени на 31.03.2003 г.; 15.04.2003 г.; 16.04.2003 г. и 21.04.2003 г., всеки за по 5000 лева, ответникът Р. Ц. е получил от ищцовото дружество [фирма], [населено място] общо 20000 лева. Като основание за получаване на сумите в ордерите е вписано „възстановяване аванс за строително-монтажни работи за обект [фирма]. Към момента на получаване на сумите ответникът е бил в трудово правоотношение с [фирма], без да е имал право да го представлява, а ищецът не е имал към [фирма] задължения, в т.ч. за възстановяване на получен аванс. Между ищцовото дружество и [фирма] са съществували правоотношения по договор за изработка от 12.02.2003 г. – ищецът е извършил строително-монтажни работи на обект „цех за замразяване, бланширане и сушене на гъби”, като за изпълнението им възложителят [фирма] му е изплатил изцяло дължимото възнаграждение. Сумите, получени от ответника по касовите ордери от м. март и април 2003 година общо в размер на 20000 лева не са били отразени в счетоводната документация на дружество „Т.”. Прието е, ответникът е получил исковата сума без основание; не е действал в качеството на представител на [фирма]; не е получил сумата от 20000 лева от името и за сметка на [фирма], нито му е предал получената от ищеца сума, която ищецът не е дължал.
С молбата за отмяна са представени решение № 1 от 30.04.2002 г. на Софийски окръжен съд по ф.д. № 309/2002 г. за регистриране на клон с фирма „Т. О.-С.-клон С.” с управител Р. В. Ц., пълномощно от 15.08.2002 г., с което на Р. Ц. е предоставена представителна власт за [фирма] и 4 броя квитанции за предаване на [фирма] съответно на 31.03.2003 г., 15.04.2003 г., 16.04.2003 г. и 21.04.2003 г. на суми от по 5000 лв., общо 20 000 лв. От направената справка в търговския регистър е видно, че в същия липсват данни за регистрирането на клон с фирма „Т. О.-С.-клон С.” с управител Р. В. Ц.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите документи могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, когато страната не е знаела за тях или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с документите.
В случая представените нови писмени доказателства са свързани с твърдяното от ответника по иска обстоятелство, че е получил сумите от името на [фирма], [населено място] и ги е отчел на същото дружество. При осъществено представителство по реда на чл.50, ал.2 ГПК-отм. представителят не е могъл да се снабди с тези документи, предвид липсата на данни в търговския регистър за регистрирания клон на [фирма], [населено място], чийто представител е бил Р. Ц., както и предвид постъпилите по реда на чл.153 ГПК-отм. и чрез официална справка от НОИ документи за длъжността му по трудовото правоотношение с [фирма]. Новите писмени доказателства са от значение за делото и обосновават основателност на искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Възраженията на [фирма], [населено място] относно истиността на 4 броя квитанции за предаване от Р. Ц. на [фирма] съответно на 31.03.2003 г., 15.04.2003 г., 16.04.2003 г. и 21.04.2003 г. на суми от по 5000 лв., както и липсата на осчетоводяване на тези суми от [фирма] са извън предмета на настоящото производство и произнасянето по тях следва да се осъществи при новото разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на Р. Ц. за възстановяване на направените в настоящото производство разноски, както и по възражението на [фирма], [населено място] за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. В. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 1550/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4313 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молбата на Р. В. Ц. влязлото в сила решение № 1550/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4313 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд при условията на § 2, ал.1 ПЗР ГПК от фазата на събиране на доказателства.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: