О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 14.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1437 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвани са решение № 13 от 05.01.2015г. постановено по гр.д. № 10121/2014г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав, с което е отменено решение № І-33-42 от 14.04.2014г. по гр.д. № 36936/2011г. и вместо това постановено ново за отхвърляне на предявения от Н. Й. Б. против И. Б. С. иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот – апартамент № 123 /по нотариален акт ателие № 123/, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място],[жк], блок № 259, вх.В, ет.7, със застроена площ от 104.53 кв.м, при съседи: апартамент № 31, стълбище, двор, апартамент № 23, като в полза на ответницата по иска са присъдени разноски в размер на 690 лв.
Касационната жалба е подадена от ищеца Н. Й. Б.. Наведени са доводи за недопустимост на решението поради нарушение на чл. 269, пр.2 ГПК и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по три правни въпроса.
Ответницата по иска И. Б. С., чрез пълномощника си адв. И., е представила писмен отговор, в който мотивира становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствено жилище. Ищецът поддържа, че е собственик на 12945/20 595 ид.ч. от парцели I, II, III и IV от квартал 133-Д по плана на [населено място], местността „К.-село- Плавателен канал“, с обща площ от 20595 кв.м., както и по приращение на същата идеална част от постройките, изградени върху земята, включително и от апартамента, предмет на спора. С договор за покупко-продажба, изповядана с нот.акт № 68, том ІІІ, рег.№ 13364, дело 453/2009г. и с договор за дарение, с нотариален акт № 65, том ІІІ, рег.№ 13359, дело 450/2009г. и двата сключени с А. З. Н. в един и същи ден ищецът придобива 12095/20595 ид.ч. от посочения поземлен имот, като в договора за дарение е посочено, че се даряват по силата на приращението и съответните идеални части от построеното в него. С договор за дарение, сключен с родителите на ищеца Й. К. Б. и В. Н. Б., с нотариален акт № 171, т.ІІІ, рег.5234, д.507/2010г. той получава 1/10 ид.ч. от 8500/20 595 ид.ч. от същия поземлен имот с приращенията.
Установено е, че праводателят на ищеца А. З. Н. е придобил с Постановление за възлагане по изпълнително дело № 20088510401559 от 03.02.2009г., по описа на ЧСИ рег. № 851 следния недвижим имот: 12095/20595 ид. части от парцели I, II, III и IV, представляващи част от парцел V(стар), от квартал 133-Д, местността „К.-село- Плавателен канал“, с обща площ от 20595 кв.м.
Другият праводател на ищеца Й. К. Б. /негов баща/ е придобил също с Постановление за възлагане по изпълнително дело № 20088580400017 и присъединеното към него изп. дело № 20098580400296 от 24.08.2009 г. по описа на ЧСИ рег. № 858 следния недвижим имот: 1/10 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ 8500/20595 ид. части от дворно място, цялото 20595 кв.м, представляващо парцел V (стар), от квартал 133-Д, местността „К.-село-Плавателен канал“. Изпълнителното производство е образувано от взискател Й. В. И. въз основа на изпълнителен лист срещу ЖСК „Български художник” за дължими 813лв. съдебни разноски, като процесуален представител на взискателя по това дело е бил ищецът Н. Б.. Изпълнението е насочено върху 1/10 ид.ч. от собственото на ЖСК „Български художник” дворно място, придобито с нотариални актове №№ 183 и 184 от 1994г.
Въззивният съд подробно е проследил регулационния статут на имота, започвайки от регулационния план от 1963г. и досега; извършеното отреждане; осъщественото в него застрояване; промените в правото на собственост, включително съставения акт за частна общинска собственост за 12095/20595 ид.ч., за да се стигне до публичните продажби, при които праводателите на ищеца са закупили съответните части от поземления имот.
Посочил е, че ответницата се легитимира като собственик на процесното жилище с нотариален акт № 114, том ІІ, рег.8488 по описа за 2010г., дело № 275/2009г., съставен на 27.08.2010г. въз основа на членственото й правоотношение в ЖСК „Български художник”.
Съдът е обсъдил и влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 12342/2010г., водено по иск по чл. 45 ЗЗД от ЖСК”Български художник” срещу ищеца Б. и взискателя по едното изпълнително производство Й. В. И.. В мотивите на решението е прието, че предмет на публичния търг по изпълнително дело № 20088580400017 на ЧСИ У. Д. е само идеална част от дворното място, върху което са построени множество многоетажни жилищни блокове в режим на етажна собственост; с оглед на това принципът на чл. 92 от ЗС за приращението не може да бъде приложен спрямо построения в дворното място жилищен блок. Споделяйки тези мотиви, както и с оглед на данните в представеното на л. 29 от делото пред СРС удостоверение, че блок 259, където се намира процесния апартамент № 123, е заснет и нанесен в кадастралния план с пл.№ 1014, през 1995г., съдът е приел, че жилищният блок няма характер на „приращение” по начина по който това е отразено в нот.акт № 171/2010 г. Апартамент № 123 е съществувал преди момента, в който ищеца твърди, че е станал негов съсобственик; този апартамент, а и всички обекти в блока са били годни обекти за разпоредителна сделка, макар и изградени в „груб строеж”. Затова, ако целта на сделките е била прехвърляне правото на собственост върху конкретни обекти в сградата, то е следвало те да бъдат индивидуализирани по площ, цена и граници. В случая е видно от данните по изпълнителните дела, че обект на оценка е само „терен”, като сгради не са оценявани. Същевременно ищецът не оспорва, че към момента на публичната продан парцела е бил застроен и той е знаел за това. Съдът е посочил, че при възприемане тезата на ищеца се оказва, че за сумата 813 лв. – съдебни разноски, присъдени в полза на доверителя му, ищецът Б. придобива съсобствеността върху построените върху парцел V-стар множество многоетажни жилищни блокове в режим на етажна собственост, отразени на скицата на л.146 от делото на СРС. С оглед на това, коментирайки правилото на чл.496, ал.2 ГПК, съдът е изтъкнал, че не може с постановление за възлагане да се придобиват права върху имоти /множество самостоятелни обекти на собственост/, които не са били обект на публичната продан.
При горните обстоятелства Софийски градски съд е намерил за основателни доводите на въззивницата за нищожност на сделките, изповядани с нот.акт № 65, том ІІІ, рег.№ 13359, дело 450/2009 г., нот.акт № 68, том ІІІ, рег.№ 13364, дело № 453/2009 г. и нот.акт № 171, том ІІІ, рег.№ 5324, дело 507/2010 г. в частта относно разпореждането с посочените като приращения обекти; тези сделки съдът е приел за сключени с цел заобикаляне на закона – основание по чл.26, ал.1 ЗЗД. В допълнение съдът е изтъкнал, че с тези сделки се нарушава и финансовото законодателство /ЗМДТ, ЗДДФЛ, ЗДДС и др./, като се накърнява фиска, тъй като видно от съдържанието на нотариалните актове и представените оценки дължимите данъци са платени само относно терена, но не и по отношение на сградите и обектите в тях.
Въз основа на тези изводи съдът е счел, че не е налице съсобственост в недвижимия имот, чието разпределение на ползване се иска и затова е отхвърлил иска като неоснователен.
При преценка на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на въззивното решение не обуславят допускане до касационно обжалване с цел проверка допустимостта на атакувания акт. Касаторът счита, че въззивния съд е нарушил чл. 269, пр.2 ГПК като се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран – има предвид мотивите за нищожност на сделките в частта за приращенията. Същевременно, касаторът сам сочи, че съдът се е позовал на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, според която въззивният съд е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори и ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. А и евентуално нарушение на сочената норма би довело до неправилност, а не до недопустимост на съдебния акт. От значение е и че в отговора на исковата молба ответницата е навела възражение за нищожност, което съдът е разгледал, квалифицирал и намерил за основателно.
Първият, формулиран от касатора, правен въпрос е: има ли автоматично действие прехвърлянето на приращението по чл. 92 ЗС или същото трябва отделно да бъде описано и подробно индивидуализирано при транслирането му. По този въпрос се навежда противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС, като Решение № 120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на ІІг.о., решение № 292 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 931/2009г. на І г.о., решение № 399 от 22.10.2010г. по гр.д. № 715/2010г. на ІІг.о. и други. Във всички тях е възпроизведено правилото на чл.92 ЗС, че собственикът на земята е собственик и на постройките в него, освен ако е установено друго, така че щом постройките в имота не са изрично изключени при прехвърляне на дворното място, се счита, че те са също са прехвърлени.
В обжалвания акт Софийски градски съд не е отрекъл действието на приращението, както то е уредено в чл. 92 ЗС, а с оглед на конкретните обстоятелства, при които са извършени разпорежданията с идеални части от поземления имот в случая е приел, че не са прехвърлени и намиращите се в имота множество сгради, т.е. че е налице „установено друго” по смисъла на чл. 92 ЗС. Относно извършеното в някои от сделките отбелязване, че се прехвърлят идеални части от поземлен имот, заедно с приращенията, съдът е развил съображения за частична нищожност на договорите в тази част поради заобикаляне на закона. Посоченото в мотивите, че при намерение /цел/ да се прехвърли собствеността върху самостоятелен обект в сградата е необходимо той да се опише и индивидуализира, представлява част от мотивировката на приетото основание за нищожност заобикаляне на закона. Следователно липсва противоречиво решаване на въпроса за действието на приращението, което означава, че касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
На второ място от касатора е изведен въпроса: при публична продан на имот придобива ли се по чл. 496, ал.2 ГПК построеното върху продавания имот, като право на длъжника, ако то изрично не е изключено от съдебния изпълнител при реализиране на публичната продан, т.е. в този случай придобива ли се приращението в продадения имот от купувача на имота по силата на чл. 92 ЗС. Въпросът се явява конкретизация на първия и визира проявлението на чл. 92 ЗС при публичната продан като способ за придобиване на недвижим имот. Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, където в мотивите е прогласен принципа на чл. 92 ЗС. По гореизложените съображения противоречие не е налице. Решение № 41 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1473/2010г. на І г.о. е допуснато до касационно обжалване по въпроса за определяне квотите в съсобствеността по дело за делба при съобразяване на материалния закон; този въпрос няма отношение към спора по настоящето дело и не може да обуслови достъп до касационен контрол. Отразеното в мотивите на това решение, при обсъждане на фактическите обстоятелства по делото, че 5/12 ид.ч. от имота са придобити чрез публична продан и че по отношение на обектите в сградата, изградени без съгласие за надстрояване и пристрояване, се прилага презумпцията на чл. 92 ЗС, също не установява противоречиво разрешаване на правния въпрос.
Третият правен въпрос, поставен от касатора е: при нищожност на сделка поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД следва ли изрично да е налице конкретен законов императив, за който да се твърди, че е заобиколен или тази норма може да се прилага общо. Въпросът е свързан с мотивите на въззивния съд за нищожност на сделките, в частта относно придобиването и на приращенията към притежаваните от ищеца идеални части от поземления имот. Поддържа се хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с Решение № 698 от 22.11.2005г. по т.д. № 167/2004г. на ТК, І т.о. и с влязло в сила Решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3498/2008г. И в двете решения се сочи, че основанието за нищожност заобикаляне на закона е частна хипотеза на противоречието със закона, като участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат си служат със сделки, които сами по себе си, не са забранени. При обсъждане на основанието за нищожност „заобикаляне на закона” от значение са и разяснителните мотиви в Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК на ВКС, според които: при заобикалянето на закона, участниците в сделката съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона; страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона; изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.
Въззивният съд в обжалвания акт е изходил от същото разбиране за заобикалянето на закона. Проследявайки обстоятелствата около конкретните сделки и разпореждания, посредством които ищецът твърди, че придобил собствеността не само върху идеални части от поземления имот, но и от отделните самостоятелни обекти в построените върху терена сгради, съдът е приел, че в частта относно посочените като приращения обекти, сделките по трите нотариални акта /нот.акт. № 65 от 25.05.2009г., нот.акт № 68 от същата дата и нот.акт № 171 от 19.05.2010г./ са нищожни като сключени в заобикаляне на закона. Изводите на съда са изградени, след като са анализирани сключените сделки, взета е предвид волята на страните и е установена преследваната цел – да се придобият вследствие на публична продан имоти, които не са били обект на публичната продан и чиято стойност многократно надвишава тази на продавания, съответно заплатения имот /за сумата 813 лв. съдебни разноски, присъдени в полза на страна по дело, защитавана от ищеца в качеството му на адвокат, да се придобие собствеността върху идеална част от самостоятелните обекти в построените в парцела множество многоетажни жилищни блокове в режим на етажна собственост/. Очевидно е при дадения пример, макар и да не е изрично посочено в решението, че преследваната цел нарушава принципите на добросъвестност при сключване на договорите и на забрана на неоснователното обогатяване. Ето защо, липсва противоречиво разрешаване на поставения въпрос в практиката на съдилищата, не е налице и противоречие със задължителна практика, които да обосновават допускане на касационно обжалване.
В обобщение, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол, тъй като не се установяват изтъкнатите основания за допускането му.
На ответницата по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство, които възлизат на 800лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 05.01.2015г. постановено по гр.д. № 10121/2014г. на Софийски градски съд, ІІІ-б състав, по касационната жалба на Н. Й. Б..
ОСЪЖДА Н. Й. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. Б. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4 сумата 800/осемстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: