1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 09.12. 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша молба, докладвана от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4953 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано по касационна жалба на А.Д. З. чрез пълномощника й адвокат В. З. против решение № 5497 от 30.06.2016 г., постановено по гр.д. № 13082 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.07.2015 г. по гр.д. № 5518/2014 г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба на апартамент № 11 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с прилежащото му мазе № 17 и на гараж № 11 в същата сграда между съделителите и при права в съсобствеността: В. Д. Е. – 1/6 ид.ч., С. С. Е. – 1/6 ид.ч., В. Д. Е. и С. С. Е. – 2/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и Аселияна Д. З. – 2/6 ид.ч.
Доводите в касационната жалба касаят извода на съда за неоснователност на заявеното от А. Д. З. възражение за привидност на договор за покупко-продажба от 21.03.2005 г., с който наследодателката А. М. З. продава на В. Д. Е. собствената си 1/3 ид.ч. от делбените по настоящото дело имоти.
С молба от 14.10.2016 г. А. Д. З. е поискала да се спре касационното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като е представила доказателства, че е предявила портив В. Д. Е. и С. С. Е. иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД за установяване нищожност поради привидност на договора за покупко-продажба от 21.03.2005 г. и действителността на прикритата сделка – договор за дарение.
Искането е неоснователно. Както по уредбата на ГПК от 1952 г.-отм., така и по действащия ГПК касационната инстанция не е съд по същество, а контролна инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд, като проверката се осъществява въз основа на установените по делото факти до момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, до който момент страните могат да ползват защитни средства, които се основават на тези факти. Ако към този момент е било налице висящо преюдициално производство, този факт се съобразява при преценка допустимостта на въззивното решение, а настъпили след този момент обстоятелства не могат да бъдат съобразявани в касационното производство, поради което и е недопустимо спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК /аналогичен на чл.182, ал.1, б.“г“ ГПК-отм./. В този смисъл е и тълкуването на процесуалния закон в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.8.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. З. за спиране на касационното производство по настоящото гр.д. № 4953 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до приключване на производството по искова молба входящ в Софийски районен съд № 80215789 от 13.10.2016 г., подадена от А. Д. З. против В. Д. Е. и С. С. Е..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: