О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
гр. София, 30.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4549 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. С. от [населено място], чрез адв. М. К., срещу определение № 2559 от 14.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1891/2015г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6541 от 27.05.2015г. по гр.д. № 2125/2015г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му като постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални права, в нарушение на Конституцията на Република България, на Общностното право – Д., Е., Х., на които страната се е позовала.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.
След преценка на данните по делото, настоящия съдебен състав на ВКС, II г.о., констатира следното:
Производството е по иск на П. К. С. против [фирма] – В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 733,40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като разлика над размера от 3600 лв., присъден с влязло в сила решение № 111 от 07.02.2011г. по в.гр.д. № 1/2011г. на Варненския окръжен съд, до фактическия размер на това обезщетение 4 334.40 лв. Предявена е и акцесорна претенция за обезщетение за забава за периода от 30.07.2010г. до завеждане на иска в размер на 338,30 лв.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд, състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010г./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г./. Размерът на цената на иска по предявени искове за парични вземания се определя съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК и е равен на търсената сума.
В случая цената на иска по чл. 225,ал.1 КТ е 733,40 лв., а цената на иска по чл. 86 ЗЗД е 338,30 лв. Ето защо, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК въззивното определение на Варненския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението по което е изключено от касационен контрол, поради цена на иска под законоустановения минимум от 5000 лева.
Предвид изложеното, частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на П. К. С. от [населено място] срещу определение № 2559 от 14.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 1891/2015г. на Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: