4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
София, 27.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 954 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. чрез пълномощника й адвокат И. К. против решение № 251 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 276 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 52 от 10.02.2016 г. по гр.д. № 1808/2014 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за осъждане на основание чл.109 ЗС на А. Т. К. да преустанови действията, с които пречи на Х. Г. К. и К. С. К. да упражняват правото си на собственост /съответно на идеалните части от съсобствеността от общите части на сградата/ от таванското подпокривно пространство на триетажна жилищна сграда с идентификатор 68789.606.113.1 по кадастралната карта на [населено място], като им осигури безпрепятствен достъп до подпокривното пространство, респ.покрив чрез предоставяне на същите на ключ от вратата на входа или незаключване на тази врата..
Х. Г. К. и К. С. К. не са подали отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Ищците Х. Г. К. и К. С. К. са основали иска на твърденията, че са собственици на партерния и надпартерния етаж, а ответницата, която е собственик на третия етаж е заключила вратата към прохода на подхода за подпокривното пространство на сградата и до покрива, с което им пречи да ползват по предназначение обща част, като покрива е в лошо състояние и се нуждае от ремонт. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че подхода към подпокривното пространство и покрива преминава през собственото й жилище на третия етаж, заключила е собствения си имот, като заявената от ищците мярка е недопустима, тъй като се иска предоставяне на неограничен достъп до жилищния й имот, с което на практика да се учреди право на преминаване през чуждото жилище.
Въззивният съд е възприел изслушанато в първоинстанционното производство експертно заключение, че процесната сграда е изпълнена на три нива с еднаква застроена площ; всеки от етажите представлява жилище, отговарящо на изискванията на Наредба №7/22.11.2003 г. /на всеки етаж има кухня, санитарни помещения, мазе/; до жилището на ответницата се достига по отделна стълбищна клетка, на последната площадка на която се намира входната врата на жилището; след тази врата, започва коридор, завършващ с врата към отделно помещение, в което било изградено вътрешно стълбище към подпокривното пространство на сградата; този подход, преминаващ цялостно през вътрешното пространство на жилището и нарушаващ независимостта му, е бил изпълнен при строителството на сградата в началото на ХХ век.; покривът на процесната сграда е многоскатен, силно разчупен, сложен за изпълнение и съответно сложен за поддръжка; към момента на огледа същият е в изключително лошо състояние, което е отразено по външните мазилки и орнаменти по фасадите на сградата, включително по таваните и вътрешните стени на второто ниво; керемидите по многобройните скатове на покрива са разместени и счупени; обслужването на такъв сложен сграден покрив изисква постоянни и неотложни грижи, пряко свързани с възможност за постоянен подход до подпокривното пространство, което е база за извършване вътрешни огледи с последващи текущи ремонти на покрива; към момента на огледа покрива е в състояние, изискващо основен ремонт на същия, за де се спаси от съсипване сградата. Не е възприел изслушаната във въззивното производство експертиза, тъй като е основана на проект за отваряне на нов излаз към подпокривното пространство и покрива, за който главния архитект на общината е дал становище, че е недопустим и неизпълним. Обсъдил е събраните гласни доказателства, установяващи, че за да се ремонтира покрива се минава през коридор след входната врата на третия етаж, по който се стига до килер, в който е подхода за таванското помещение и покрива, но достъп има само когато ответницата разреши.
При така възприетата фактическа обстановка Окръжен съд-Кюстендил е направил извод, че искът е основателен. Изложил е съображения, че между страните е налице възникнала етажна собственост и в този случай покривът по определението на чл.38 ЗС е обща част на всички собственици. Тази обща част е такава по естеството си. Предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание.Позовал се е на практиката на ВКС по Р №283/2012г. от 07.03.2013 г. по гр.д.№387/2012г. на второ г.о., с което е прието, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправното въздействие върху общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Неоснователно действие е и това, с което реално се смущава правото на собственост. В конкретния случай като неоснователно действие от страна на ответницата се сочи, че същата е ограничила достъпа на ищците до подпокривното пространство чрез заключване на вратата към подхода, с което за тях е невъзможно отстраняването на течовете по таваните и стените на жилищния им етаж. Недопускането на достъпа им до покрива на сградата препятства извършването на неотложни ремонтни дейности, свързани дори със запазване целостта на сградата. Ищците обаче като етажни собственици са пълноправни съсобственици на общите части на сградата, вкл. на подпокривното пространство, водещо до покрива, поради което следва да имат безпрепятствен достъп до него по всяко време на денонощието и без да искат разрешение за това от ответницата. Достъпът следва да им бъде осигурен чрез незаключване на входната врата, от която се влиза в коридора, обединяващ помещенията на етажа на ответницата, всяко от които има самостоятелна врата, която може да бъде заключена в нейно отсъствие, каквото е обичайното положение, поради установеното по делото, че тя живее преимуществено в [населено място], или чрез предоставяне на ключ от тази врата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1) съставляват ли коридорът и килерът части от жилище или са общи части от сграда в режим на етажна собственост, независимо дали да посочени в титула за собственост на жилището;
2) допустимо ли е изкуствено създадено въздействие от етажен собственик, което води до ограничение правото на собственост на друг етажен собственик;
3) допустимо ли е по съдебен ред да се учредява право на преминаване през жилище;
4) основателен ли е негаторен иск за разрешаване на постоянно преминаване през жилищен имот за достигане до общи части на сграда в режим на етажна собственост с цел извършване на ремонти по тях;
5) до каква степен правото на достъп до общите части на сграда в режим на етажна собственост може да бъде упражнявано за сметка и във вреда на изключителните права на отделните етажни собственици.
Въззивният съд не се е произнесъл по първия въпрос, доколкото не е формирал извод, че коридорът, по който се осъществява достъпа до подхода за подпокривното пространство е обща част, а не част от жилището на ответницата, поради което този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
По останалите въпроси е налице поддържаното основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите следва да бъдат обобщени и с оглед данните по конкретното дело сведени до въпроса: за правното значение по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник, в отговора на който се включват и отговорите на четирите въпроса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 3.11.2016 г. по гр.д. № 276 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението А. Т. К. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 59.84 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: