О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№131
Гр.С., 23.03.2016год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 638 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и С. А. Ч. срещу Решение № 169 от 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 335/15 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 68 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 517/14 г. на Елховския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Д. Х. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 13 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 по К. на [населено място], намиращи се на границата с поземлен имот с идентификатор 27382.2420, като въззивният съд е прекратил производството по така предявения иск поради недопустимост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от касаторите иск за собственост със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на исковата претенция.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл при наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл.53, ал.2, изр.2 З.
/редакция до влизане в сила на ЗИД на З., обн.ДВ, бр.49/2014 г./, респективно- административната процедура по чл.53, ал.1 З. /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
Ответникът по касационната жалба- Н. Д. Х. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция, като поддържа, че произнасянето на въззивния съд по формулирания от касатора правен въпрос е съобразено със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да формира извода си за недопустимост на производството по предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че предмет на спора между страните е реална част от урегулиран поземлен имот, като спорът произтича от непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Изложени са мотиви, според които успешното провеждане на иска за собственост в такава хипотеза е предпоставено от предварително уважаване на специалния иск по чл.54, ал.2 З. /чл.53, ал.2 З. в редакцията преди влизане в сила на ЗИД на З., обн.ДВ, бр.49/14 г./ и да е завършила административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно изменение на подробния устройствен план чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата съседни имота в съответствие с действителните имотни граници. Преди това искът за собственост с предмет засегнатата от грешката в кадастралната карта реална част от имота е преждевременно предявен и като такъв- недопустим. Това произнасяне на въззивния съд се явява в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/14 г. на ОСГТК, според които иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 З. /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 З. /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 З., като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. На това основание е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос е в отклонение от задължителна съдебна практика по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като на касаторите се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 27 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 169 от 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 335/15 г. на Ямболския окръжен съд, по касационната жалба на М. А. М. и С. А. Ч..
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 27 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: