О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
[населено място], 12.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3417 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 и 251 ГПК.
Подадена е от В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. чрез пълномощника адв. И. молба от 08.07.2014г., с която се заявява отвод на състава, по причина, че в постановеното определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване няма произнасяне по всички наведени основания за допускане на касационно обжалване. Поискано е на първо място делото да бъде предадено на друг състав, който да се произнесе по всичките основания за допускане на касацията. Евентуално е поискано допълване на определението чрез разглеждане на всички основания за достъп до касация. На последно място е поискано тълкуване на определението по въпроси, поставени в три точки.
С разпореждане от 10.07.2014г. съдията-докладчик е уведомил молителите, че производството по делото е приключено и поради това не съществува възможност за преразпределянето му на друг състав.
С определение № 104 от 17.04.2015г. по ч.гр.д. № 1252/2015г. на ВКС, ІІг.о., разпореждането е прогласено за нищожно и делото е върнато на състава за произнасяне по молбата.
Ответниците по молбата И. Д. Ч. и Д. И. Ч. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С определение № 269 от 16.06.2014г. по гр.д. № 3417/2014г. на ВКС, ІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1206 от 24.02.2014г. по гр.д. № 3137/2009г. на Софийски градски съд, ІV-в състав по касационната жалба на В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч..
С молбата от 08.07.2014г. от страна на касаторите са заявени три искания – едно основно и две евентуални.
Първото искане е за отвод на състава. То е мотивирано така: ”отводът е наложителен и защото няма как да не разбирате, или да не сте разбрали, особено щом и сега ви се сочи, че заинтересоваността Ви да поддържате тези за недопустимост на касация, е налице щом вече в този смисъл сте постановили Вашето определение № 269 от 16.06.2014г. по г.д.3417/2014г. на ВКС, ІІг.о. по извратени, но ненаправени от нас оплаквания или по начин, че просто да избягвате отговор на конкретни наши направени оплаквания.” Видно, че същото е израз на недоволството на касаторите от постановения правен резултат за недопускане на касационно обжалване, като заинтересоваността на състава е обоснована с вече постановения от него акт, а не с обстоятелства, които са съществували преди разглеждане на делото, както визират хипотезите на чл.22 ГПК. Поради това искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.
Второто искане е за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Изложени са съображения за непроизнасяне по всички наведени основания, за неразбиране същността на заявените такива и за неправилното им изразяване в съдебния акт. Настоящият състав счита, че искането е неоснователно. Основание за допълване на съдебния акт е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран; например когато не е формирал воля по един от съединените искове, по част от спорното право или по допълнително искане за лихви. Отстраняването на непълнотата се извършва, без да се променя постановеното решение. В производството по чл. 288 ГПК не се извършва разрешаване на правен спор, а селекция на касационните жалби по законово установени критерии. Ето защо, предвид спецификата на това производство, постановеният диспозитив „не допуска касационно обжалване” изчерпва задължението на състава на ВКС по чл. 288 ГПК да се произнесе дали допуска или не допуска касационно обжалване на въззивното решение. Следователно липсва пропуск на съда да формира воля по някаква част от искането, с което е сезиран, за да е налице непълнота на съдебния акт.
Третото искане е за тълкуване на постановеното определение. Доколкото необходимост от тълкуване възниква когато съдебният акт е неясен, а в случая диспозитивът „не допуска касационно обжалване” изразява напълно ясно и разбираемо волята на съда, то следва да бъде отказано исканото тълкуване на определението от 16.06.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. за отвод на състава на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. по чл. 250 ГПК за допълване на определение № 269 от 16.06.2014г. по гр.д. № 3417/2014г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. по чл. 251 ГПК за тълкуване на определение № 269 от 16.06.2014г. по гр.д. № 3417/2014г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: