О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№307
София, 06.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2411 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. П. Р. и С. Г. К. чрез пълномощника им адвокат Т. П. и на М. А. Р. чрез пълномощника й адвокат Т. И. против решение № V-109 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1515 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което частично е отменено решение № 77/11.06.2015 г. по гр.д. № 418/2014 г. на Районен съд-Несебър, като вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на А. П. Р. и С. Г. К., че М. А. Р. е собственик, поради частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.2 СК на 30050/34750 ид.ч. от имоти с идентификатор 39164.15.297.11 и 39164.15.297.12; 43238/50000 ид.ч. от имот с идентификатор 39164.15.297.13 и 34590/40000 ид.ч. от имот с идентификатор 39164.15.297.18 и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за отхвърляне на иска за пълна трансформация на лични средства за тези имоти, както и за отхвърляне на иска по чл.21, ал.1 СК по отношение на имот с идентификатор 39164.15.297.14.
Ответниците по исковете А. П. Р. и С. Г. К. атакуват въззивното решение в частта за признаване частична трансформация на лични средства по отношение на четири от имотите.
Ищцата М. А. Р. атакува въззивното решение в частта, с която исковете за признаване на пълна трансформация на лични средства са отхвърлени.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е квалифицирал предявените искове по чл.23 СК вр. чл.23 от Договора между Н. република България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784/15.04.1975 г. на ДС, ДВ бр.12/1976 г. и поправен от МВнР, ДВ бр.17/28.02.2014 г. /съгласно който приложимо е правото по постоянното местожителство, т.е. българското право/ Приел е за безспорно по делото, че ищцата и П. В. Р., руски граждани, са сключили брак на 6.10.2007 г., прекратен със смъртта на съпруга на 3.12.2013 г., като процесните имоти са придобити на възмездно основание през време на брака им, от които на името на П. Р. имот с идентификатор 39164.15.297.14, а на името на М. Р. останалите четири.
Обсъждайки доводите на страните и събраните доказателства, Окръжен съд-Бургас е приел за установено, че на 11.12.2007 г. (през време на брака), ищцата се е разпоредила чрез покупко – продажба с недвижим имот – лична собственост на значителна стойност – 4 млн рубли. На 27.12.2007 г., също чрез покупко – продажба се е разпоредила с недвижим имот – жилище, за сумата от 3547800 рубли, един млн от които е посочено че са заплатени към датата на продажбата. Следователно ищцата е разполагала със значителни средства от личен характер към края на 2007 г. и началото на 2008 г., извън редовните си доходи от трудова дейност, за които се установи че са в размер средно месечно от 102000 рубли и извън извършената през 2005 година покупко – продажба на жилище, съсобствено с дъщеря й. Тези средства са били достатъчни както за придобиване на правото на собственост на имоти в РБ, така също и за превеждане на сумата 750000 евро, от които е внесен дялов капитал при учредяване на търговски дружества на двамата съпрузи в България и за придобиването на 14 ниви от по 120000 рубли в Руската Федерация. Доколкото обаче за последните е отречена трансформация с влязло в сила решение, то следва да се приеме, че като не е направила този разход, ищцата е разполагала с още средства за плащанията, извършени за имотите в България.
Предварителния договор, в изпълнение на който са сключени четири от процесните договори за покупко – продажба, е сключен на 18.06.2007 г. – преди сключване на брака (06.10.2007г.) и плащанията по него, извършени преди брака, съставляват влагане на средства с извънбрачен произход, т.е. лични средства на ищцата /в договора е уговорено, че към датата на подписването му се заплаща част от капарото, в размер на 13335 евро, а до 25.06.07 г. – на още 20095 евро/. Макар като страна по договора наравно с ищцата да е участвал и Г. Г., доколкото страните са уговорили и възможността окончателните договори да се сключат дори с посочени от купувачите трети лица, въззивният съд е приел, че сключването им само от единия от предварителните купувачи съставлява изпълнение на предварителния договор, съответно придобиването на правото на собственост само от ищцата води до извод, че и задължението за заплащане на цената е изпълнено от нея, при липсата на твърдения или доказателства за обратното. По тези съображения съдът е направил извод, че сумата 33430 евро е заплатена преди сключването на брака между съпрузите, поради което само на това основание по отношение на нея е опроверган съвместния принос и семейния произход на средствата.
По отношение на сумите, превеждани от сметка 40817978804350001198 в „А. банк“ – М., съдът е приел, че същата съставлява лична сметка на ищцата, респ. – сумите по тази сметка съставляват лични средства на ищцата: на първо място от тази сметка са извършвани преводи на суми (по 10000 евро – общо 20000 евро) на 20.06.2007 г. – преди брака на страните, в полза на лицето Ал.Н.. Обстоятелството, че тези суми са преведени като дарение сочи разпореждане със сумите, което може да извърши само титуляра на сметката. На второ място, от тази сметка суми са превеждани и броени дни след сключване на брака (на 13.10.2007 г. са преведени 20000 евро в полза на продавача по договорите) и три месеца след сключването на брака (на 10.01.2008 г. за преведени 84500 евро по сметка на продавача по договорите). Предвид краткия срок от сключването на брака до превеждането на сумите и при липсата на доказателства по тази лична сметка да са постъпвали и средства със семеен произход или такива, придобити в резултат на съвместен принос, въззивната инстанция намира, че тези средства имат личен за ищцата характер. Направен е извод, че сумите, преведени от сметката на ищцата по сметка на Б., в размер на 20000 евро и 84500 евро, съставляват такива, преведени в изпълнение на предварителния договор и лични за ищцата средства. Останалите суми – две вноски от по 10000 евро и една вноска от 52000 евро са преведени на трети за делото лица, като изрично е посочено, че същите се превеждат с основание – дарение.
Съдът е счел за неоснователно възражението на ответниците по отношение имот с идентификатор 39164.15.297.11, , предмет и на договорна ипотека. Макар при сключване на договора за ипотека съпрузите да са се явили заедно и да са заявили че имотът съставлява СИО, доколкото към момента на ипотеката презумпцията за общност на чл.21 СК не е била оборена, явяването и на двамата съпрузи е било необходимо на осн. чл.24, ал.3 СК и нотариусът не би извършил нотариалния акт без участието и на двамата съпрузи. Но направеното от тях (в т.ч. и от ищцата) изявление, че имотът е СИО, не препятства възможността в по-късен момент да се претендира трансформация, по арг. и от т.4 на Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, според което участието на двамата съпрузи като купувачи при сключване на договора с нотариален акт не изключва възможността единият от тях да претендира трансформация на лични средства.
Съдът е приел, че искът по отношение на имот с идентификатор 39164.15.297.14 и неоснователен, като е изложил съображения, че при придобиване на правото на собственост върху този имот като купувач е участвал само наследодателят Р.. Съобразно постановената в тази връзка съдебна практика – напр. Решение № 129 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., ГК, „придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг – придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира – придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността, само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност“. (в този смисъл и Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК).
К. А. П. Р. и С. Г. К. поставят въпросите:
1) Оборена ли е презумпцията на чл.21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога;
2) Оборена ли е презумпцията на чл.21 СК, ако претендиращият за изключителен собственик съпруг установи, че е разполагал със значителни лични средства и следва ли средствата да бъдат съпоставени с придобивната цена на закупеното през време на брака имущество;
3) Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер;
4) Кое право е приложимо за личните влогове на съпрузите, граждани на Руската Федерация, ако към момента на разпореждане със средствата от титуляра на влога съпрузите имат постоянно местожителство на територията на Руската Федерация, а към момента на прекратяване на брака, същите са с постоянно местожителство на територията на България;
5) За доказване на правно релевантните факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот;
6) За необходимостта при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи на страните, за да отговори на въпроса дали всяка страна е установила фактите и обстоятелствата, свързани с претендираните правни последици
7) Може ли презумпцията за съвместен принос да се оборва само с косвени доказателства.
От поставените въпроси относими към изводите на въззивния съд са първият и третият въпрос, по които е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на практика на ВКС /по първия въпрос липсва твърдяното от касаторите противоречие с практиката на ВКС, доколкото ТР № 5/2013 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС дава тълкуване за допустимостта да се установява трансформация на лично имущество в случаите, когато и двамата бивши съпрузи са страни по договора за покупко-продажба, а решение № 125 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 945/2010 г. на ВКС, IV г.о. е постановено по отменената нормативна уредба на СК от 1985 г./.
Вторият въпрос е относим само към допълнително изложените съображения, че ищцата е разполагала с лични средства от продажба на недвижимо имущество, но не и към възприетите от съда основни факти, въз основа на които са направени правните изводи, а именно – че ищцата е притежавала банкова сметка от преди сключването на брака и от тази банкова сметка са преведени сумите за придобиване на процесното имущество, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос не е поставян за разглеждане пред инстанциите по същество, доколкото в отговора на исковата молба не е повдиган спор за постоянното местожителство /местоживеене/ на ищцата и наследодателя на ответниците, а съответно и за приложимото към имуществено брачните им отношения право.
Петият въпрос се припокрива с първия, а шестия и седмия въпрос, обосновката на които съдържа доводи за необсъждане на доводи и доказателства, следва да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение.
К. М. А. Р. поставя въпросът: В случай, че трето лице изпълни след сключване на брака задължението на единият от съпрузите да плати цялата или част от цената на недвижим имот по предварителен договор, сключен от този съпруг преди брака, така платените средства лично имущество на този съпруг ли са, респективно закупените с тези пари имущества лична собственост на този съпруг ли са или са придобити в режим на СИО.
По този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № V-109 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1515 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба, както следва: А. П. Р. и С. Г. К. – 401.56 и М. А. Р. – 88.98 лв..
При неизпълнение в срок касационното производство по съответната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: