О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
гр. София, 19.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 523 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 264 от 08.01.2018г. на Б. П. В. от [населено място], против определение № 3992 от 06.12.2017г. по ч.гр.д. № 6110/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.09.2017г. по гр.д. № 8262/2016г. на Софийския градски съд, за връщане на исковата молба по предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК като недопустима и за прекратяване производството по делото.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя правния въпрос: „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобит по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество в придобиването“. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 205/19.07.2012г. по гр.д. № 215/2012г. на ВКС, II г.о. Иска се спиране на производството предвид образуваното тълкувателно дело по същия въпрос.
Ответницата по частната касационна жалба И. И. В. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 23, ал.1 СК, с който ищецът Б. П. В. е поискал да бъде прието за установено по отношение на И. И. В., че е собственик на 509.77/17474 ид.части от урегулиран поземлен имот и изцяло на построената в него жилищна сграда № 12, тип „близнак”, състояща се от сутерен, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, със застроена разгърната площ 339,14 кв.м. Страните по делото са бивши съпрузи; бракът им е прекратен с влязло в сила решение през 2016г., като е одобрено споразумение по чл. 51 СК. В него посочено, че недвижимите имоти остават в обикновена съсобственост между тях. При тези данни съдът е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото като е приел, че решението, с което е одобрено споразумение по чл. 51 от СК формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на съсобственост , което не позволява в последващо производство, включително такова по чл. 23, ал.1 СК, да се пререшава въпроса и да се установява, че определена вещ е индивидуална собственост на единия съпруг.
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че придобит по време на брака недвижим имот е индивидуална собственост, при наличие на споразумение, ползващо се със сила на присъдено нещо, с което е установена съсобственост. Съдът е констатирал, че предмета на правния спор попада в предмета на тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, но също така е изтъкнал, че въззивният съд няма правомощие да постанови спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира, че е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.7 във вр.с чл. 292 ГПК.
Правният въпрос „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобит по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество в придобиването?” е определящ за допустимостта на предявения от Б. В. иск. По този въпрос е образувано тълкувателно дело №3/2015г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС. Затова производството по частната жалба следва да се спре до приключване на тълкувателната процедура.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д. № 523/2018г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2015г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал.2 СК (1985г. отм.), респективно чл. 23, ал.2 СК?“
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: