О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
София, 18.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 991 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 2407/27.06.2016г. постановено по ч.гр.д. № 2478/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 661/12.07.2016г. по гр.д. № 838/2015г. на Карловски районен съд за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес.
Жалбоподателят В. С. С., чрез пълномощника адв. Л. П., намира определението за неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ абсолютна процесуална предпоставка ли е по установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК да има ответник; може ли решаващият съдебен състав да задължи ищеца по установителния иск, под заплаха с прекратяване на делото, в нарушение на чл. 214 ГПК, да направи изменение на иска от установителен в осъдителен и да посочи ответник, а впоследствие да прекрати иска срещу посочения ответник като недопустим; 2/ допустима ли е последваща преценка по допустимостта на иска в хода по същество на делото, след като такава е направена съгласно по чл. 130 ГПК и не са намерени основания за недопустимост; 3/ допустимо ли е въззивния съд, с оглед правомощията му визирани в чл. 269 ГПК, да прави преценка за допустимост на иска, включително да посочва нови основания за недопустимост.
Ответникът по частната жалба [община] я оспорва, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявен е пред Карловски районен съд иск от В. С. С. за установяване правото му на собственост върху недвижим имот, придобит от него по наследство от баба му Б. С. С., с площ 1 589 кв.м, попадащ в съществуващи имотни граници върху част от УПИ ІІІ и УПИ ІV-37 в кв.11 по устройствен план на [населено място] поле, така както са отразени в геодезическо заснемане на съществуващи имотни граници, представено в приложение на исковата молба. Имотът е съседен на имот пл. № 36, притежаван от същия наследодател. Ищецът твърди, че двата имота са владяни без прекъсване от предците му; при образуване на ТКЗС имотът е оставен за лично ползване на наследодателката, а през 1959г. е включен в регулационния план и представлява УПИ ІІІ-38 и УПИ ІV-37 в кв.11, за които имоти в разписната книга е отразено, че техен собственик е наследодателката Б. В. С.. Ищецът е декларирал имота пред данъчната служба и заплаща данък от 2004г., а през 2014г. предприел действия по снабдяване с документи от [община] за регулационния статут на имота, извършил геодезическо заснемане и поискал попълване на кадастралната основа и издаване на скица. В отговор бил уведомен, че му се отказва попълване на имотните граници поради непредставяне на документ за собственост. Затова бил принуден да предяви иска. Първоначално в исковата молба не е посочен ответник по иска. В резултат на дадени от съда указания ищецът е уточнил, че ответник е [община], която му пречи да упражни правото си на собственост като отказва да попълни кадастралната основа и да издаде скица на имота. В подадения отговор на исковата молба посоченият ответник е навел довод за недопустимост на иска, тъй като общината нито оспорва правото на собственост на ищеца, нито заявява свое право върху имота; имотът не е актуван като общински, а е записан по разписен лист на наследодателката.
Първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора, събрал е доказателства и след приключване на устните състезания е постановил определение от 12.07.2016 г. за прекратяване на производството поради липса на абсолютна процесуална предпоставка- правен интерес. Изтъкнал е, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот, нито заявява някакво свое право. Единствено отказът на [община] да издаде скица на имота не представлява оспорване на правото на собственост, а отказът подлежи на обжалване по административен ред.
С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване на производството, като е споделил съображенията на Карловския районен съд за липса на правен интерес от водене на така предявения установителен иск. Приел е от една страна, че претендираното за признаване право на собственост не може да се основава на наследствено правоприемство от наследодателката Б. В. С., починала на 24.11.1995г., доколкото не се твърди и не се установява правото й на собственост за е било признато по специалния, уреден в ЗСПЗЗ, ред за признаване и възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи. От друга страна, според съда, наведените в исковата молба фактически обстоятелства за осъществяване от ищеца на фактическа власт /владение/ върху процесния имот сочат на претенция за признаване на права, придобити на оригинерно основание – придобивна давност. За да е налице правен интерес от предявяване на такъв иск следва да са налице правни и фактически действия, осъществявани от посочения ответник, които недвусмислено сочат на оспорване на тези права. В случая изрично от ответника [община] е заявено и се поддържа становището, че оспорване на правата на ищеца не е налице. Мотивирането на правен интерес от ищеца с отказа за издаване на скица и нанасяне на имота в кадастралната карта, е несъстоятелно, тъй като тези действия не са израз на оспорване на правото му на собственост и защитата срещу тях се осъществява по АПК.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са обосновани горните предпоставки.
По въпроса за правния интерес от установителен иск има утвърдена съдебна практика, съобразена от съда, според която правен интерес за водене на установителен иск за собственост е налице когато претендираното право се оспорва от ответника или когато той претендира съществуването на друго право, несъвместимо с правото на собственост; съответно че правен интерес е налице при съдебно или извънсъдебно оспорване на претендираното право. В случая ищецът не е изложил конкретни обстоятелства, от които да е видно, че е налице правен спор с ответника досежно собствеността върху имота. Както правилно са констатирали съдилищата неиздаването на скица не може да бъде квалифицирано като оспорване собствеността на ищеца, тъй като в тази хипотеза общината действа като административен орган.
Повдигнатият въпрос дали е задължително необходимо да има ответник по иска има своя ясен отговор в закона – чл. 127, ал.1, т.2 ГПК, така че дадените от съда указания за посочване на ответник са напълно законосъобразни. По въпроса за възможността допустимостта на иска да се преценява след даване ход на делото също не съществува съмнение и колебание в съдебната практика. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът, следи служебно във всеки един момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. По допустимостта на иска в обжалваната част е задължен служебно да се произнесе и въззивния съд – чл. 269 ГПК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на преграждащия акт на окръжния съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2407/27.10.2016г. постановено по ч.гр.д. № 2478/2016 г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на В. С. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: