О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
София, 27.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2691 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Х. А. М. чрез пълномощника й адвокат В. З. и на И. И. Л. чрез пълномощника му адвокат И. М. против решение № 88 от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2863 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2180/17.06.2015 г. по гр.д. № 8671/2014 г. на Районен съд-Пловдив в частта за правата в съсобствеността и вместо него е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба дворно място и сграда са определени на 182 492,5/297 500 ид.ч. за И. И. Л. и 115 007,5/297 000 ид.ч. за Х. А. М..
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, като всеки от бившите съпрузи претендира частична трансформация на лични средства, получени по дарение от родителите му. В. съд е приел, че по време на брака си съделителите са закупили поземлен имот с площ от 500 мІ, в който по – късно, но пак през времетраене на брака е построена жилищна сграда със застроена площ 157 мІ, като с договор за строителство от 23.07.2008г. [фирма], [населено място], в качеството си на изпълнител е поело задължението да построи в груб вид процесната сграда, а цената, която следва да заплати възложителя И. Л. е 145 000 лв. на три вноски: първа от 87 000лв. при сключване на договора; втора от 40 000лв. при достигане на кота + 3.20 м. и трета от 18 000лв. при съставяне на Акт обр.14 без възражения от възложителя.
Относно първата вноска: представена е разписка от управителя на дружеството изпълнител, че на 23.07.2008 г. И. Л. е платил в брой 87 000лв., като твърди, че сумата му е дарена от неговия баща, а Х. М. – че тази вноска е платена по банков път с пари дарени от нейната майка. Съдът е приел, че от представените преписи от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.03.2008 г., нотариален акт от 20.03.2008 г., вносна бележка от същата дата и нареждане – разписка от 21.07.08 г. се установява, че И. Л. /баща на ищеца/ на 20.03.08 г. е продал свой имот (апартамент) за сумата от 38 460 лв. и 6000 евро капаро по предварителния договор, а И. Л. е превел по сметката си 50 000 евро, като на 21.07.08г. е изтеглил сумата от 50 485 евро. В. съд е счел, че като се имат предвид показанията на свидетеля И. Л., който твърди, че дарил на сина си получената от продажбата цена на апартамента в размер на 50 000 евро се налага извода, че постъпилите по сметката на И. Л. на 20.03.2008 г. 50 000 евро имат извънбрачен произход и доколкото два дни преди плащането на първата вноска по договора за строителство, а именно 21.07.2008 г. са изтеглени от сметката му може да се обоснове извода, че тази вноска е платена изцяло със средства, които са дарени от бащата на жалбоподателя, поради което е налице и трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 2 от СК относно тази вноска.
За неоснователни са счетени твърденията на свидетелката Н. М. /майка на ответницата/, че по банков път е заплатила първа вноска по обсъждания договор в размер на 19 500 лв., защото от представения препис от разплащателна сметка с титуляр Х. М. Л. се установява, че същата е превела на Управителя на дружеството строител сума в размер на 19 514,71 лв., но това е станало през периода 25.03.-27.04.2009 г., а първата вноска по договора е направена доста преди това, а именно на 23.07.2008 г.
По отношение на втората вноска в размер на 40 000 лв. съдът е счел, че по делото няма категорични доказателства, които да установяват произхода на сумата, която е внесъл И. Л., за което е представена разписка от 23.12.2008 г., издадена от Г. Б. в уверение на внасянето на тази сума, поради което е приел, че тази вноска е заплатена със средства представляващи съпружеска имуществена общност.
По отношение на третата вноска от 18 000 лв. е счетено, , предвид посочения препис от разплащателна сметка, че може да се достигне до извода, че е платена със средства, които имат извънбрачен произход, а именно дарени от майката на ответницата, доколкото в разплащателната сметка е посочено, че за периода 25.03.2009 г. – 27.04.2009 г. Х. М. заплатила на Г. Б. сумата 19 514,71 лв., което покрива изцяло последната уговорена в договора вноска от 18 000 лв., а остатъка от 1 515 лв. следва да се отнесе към следващите извършени плащания за строителството за покриване на пълната стойност на жилището.
По отношение на останалата част от средствата платени до пълната стойност на процесното жилище от 297 500 лв. е прието, че няма категорични доказателства както за това, че са платени със средства, получени в резултат на преобразуване на лично имущество, така и за това кой е извършвал плащанията, за какво точно са платени съответните суми и кога, поради което въззивният съд е счел, че останалата част от стойността на жилището е придобита в режим на съпружеска имуществена общност по съображенията изложени в тази част в мотивите на решението на районния съд, които напълно е споделил и към които е препратил на основание чл.272 от ГПК, а именно: освен сумите, платени по договора за строителство, в построяването на жилищната сграда са вложени и други средства, като всички писмени доказателства, удостоверяващи извършени разходи, в това число за довършителни работи, са издадени на името на И. Л.. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че справедливата пазарна стойност на сградата е 297 500 лв., а следователно освен разходите за строителство, съпрузите са направили и други разходи по строителството в размер най-малко на 100 000 лв. След възпроизвеждане на свидетелските показания, съдът е приел, че родителите на бившите съпрузи са спомогнали с дарения на парични суми построяването на жилище за семейството, т.е. дарственото им намерение е било намерение да облагодетелстват не само своето дете, а неговото семейство /и свителедят И. Л. и свидетелят Н. М. посочват, че са давали сумите с ясното съзнание, че ще бъдат вложени в строителството на семейното жилище на децата им; наясно са, че младите нямат финансова възможност да се справят сами със строителството, но са ги подкрепили в желанието им да си построят собствен дом и са им имали пълно доверие, че парите, които им дават, ще бъдат вложени в строителството именно на този дом – на семейството, а не на единия или на другия съпруг. Посочените мотиви на районния съд са обосновали извода му, че страните са съсобственици при равни права.
К. Х. А. М. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви във въззивното решение, дори в случаите, в които препраща към тези на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК и при въведено възражение от ищеца за личен принос чрез средства, дарени му лично от неговия баща, длъжен ли е бил съдът да изследва наличието на парични средства на бащата /раз0полагаемост/, за да могат те реално да бъдат предадени /вложени/ при осъществяване на строителството на процесния имот.
К. И. И. Л. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви във въззивното решение, дори в случаите, в които препраща към тези на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви дори когато препраща към мотивите на първата инстанция, поради противоречие на въззивното решение с посочената от касаторите практика на ВКС по решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г., II т.о., тъй като в случая съдът не е обсъдил възражението на Х. М., че видно от нотариалния акт за продажба, имотът за който бащата на ищеца твърди, че е продал за 60000 евро, е продаден за 39460 лв., а декларираните от него приходи са за кратък период и за по 100 лв. месечно, както и възражението на И. Л., че не е доказано даваните от родителите на ответницата суми да са вложени в строителството на сградата
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2863 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба, както следва: Х. А. М. – 25.00 лв. и И. И. Л. – 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по съответната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: