О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
гр. София, 23.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3195 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 811 от 10.02.2017г. по гр.д. № 797/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №5089 от 18.08.2016г. по гр.д. № 488/2015г. на Разложки районен съд за отхвърляне на предявения от С. Р. В. против Е. А. К. установителен иск за собственост на основание придобивна давност върху нива с площ 624 кв.м. в землището на [населено място], [община], местн.”С.”, представляваща имот № 028019 по картата на землището.
Касационната жалба е подадена от ищцата С. Р. В. чрез пълномощника адв. Ю.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че решението е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС по материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1/ приключила ли е реституционната процедура за процесния имот и откога може да тече придобивната давност за него; 2/ длъжен ли е въззивният съд да даде указания за установяване на даден факт, който първоинстанционният съд е счел за безспорен, или е свободен, без да дава указания, да направи извод, различен от този на първата инстанция; 3/ допустимо ли е въззивният съд да обосновава отхвърлянето на иска с твърдения и възражения, които не са били заявени от ответната страна и по които ищцовата страна не е имала възможност да вземе становище. Наред с тези въпроси, в изложението на л. 17 от делото са формулирани седем правни въпроса, които се отнасят до придобиването по давност и твърдението за съвладение, въпреки че според касатора съдът не е разглеждал предпоставките на чл. 79 ЗС.
Ответницата по жалбата Е. А. К. е представила писмен отговор, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на основание давностно владение. Ищцата твърди, че през 1997г. с предварителен договор за покупко-продажба дядо й е прехвърлил на майка й Н. Ю., починала 2006г., нива от 3 дка в местн. „С.”, като владението е предадено при сключване на договора. От този имот с пл. № 235 са образувани два УПИ, като върху УПИ VІ-235 в полза на майка й е учредено право на строеж от държавата с договор от 1986г.; от площта на имот пл. № 235 остава свободна площ от 805 кв.м., която е процесната; върху нея са упражнявали владение наследодателката Н. Ю. и ищцата още от момента на учредяване на правото на строеж, а след смъртта на наследодателката през 2006г. единствено ищцата владее имота, като той фактически е приобщен към УПИ VІ-235. Първоначално искът е предявен за установяване собствеността върху 805/2438 ид.ч. от имот пл. № 235. Предвид факта, че ответницата се легитимира като собственик на ПИ № 028019 по кадастралната карта, с площ 624 кв.м., който частично съвпада с посочените неусвоени 805 кв.м. от имот пл. № 235, то е допуснато изменение на иска, че същият е за ПИ № 028019 с площ 624 кв.м.
За установяване правата на ответницата е представено решение на ПК Я. от 03.02.1997г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А. Ю. върху нива от 0,624 кв.м. в местн. „С.”, имот № 028019 по картата на землището. През 2003г. е одобрена съдебна спогодба между наследниците: С. А. Ю. /дядо на ищцата/ и Е. А. Ш., при която нивата от 0,624 кв.м. е поставена в дял на Е. Ш.; през 2014г. последната е продала имота на ответницата Е. К..
Установено е, че в разписния лист имот пл. № 235 е записан на името на дядото на ищцата С. Ю. с предназначение нива. Приетата техническа експертиза сочи, че регулационният и кадастрален план са от 1985г.; от имот пл. № 235 са образувани УПИ VІ-235 и УПИ VІІ-235, като остават 805 кв.м., явяващи се продължение на двата УПИ извън регулация; в тази част е построена стопанска постройка. Според вещото лице имот № 028019 попада частично в регулацията на [населено място] и заема 27,82 кв.м. от УПИ VІ-235 и 28,30 кв.м. от УПИ VІІ-235, а останалите 567,88 кв.м. са извън регулация. Те за заградени от ищцата заедно с УПИ VІ, за което е отстъпено право на строеж.
Разпитаните свидетели сочат, че ищцата е наследила имота от майка си, тя пък го има от баща си, никой не е смущавал или оспорвал владението, имотът е засаден с люцерна за сено. Когато Е. Ш. поискала въвод въз основа на делбения протокол, възникнал конфликт между страните.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че предварителният договор от 1997г. не е сключен в изискуемата от закона форма – липсва нотариална заверка на подписа, както и че влязлата в сила съдебна спогодба формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост, включително и спрямо ищцата.
Въззивният съд е потвърдил съдебния акт, но с различни мотиви. Приел е, че изобщо не може да тече придобивна давност на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като реституционната процедура не е приключила. Към момента на постановяване на решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността /февруари 1997г./ законът изисква към решението да се приложи скица, която е неразделна част от решението. Такава не е налице в приложената по делото преписка, нито е представена от страните по делото. При липсата на скица имотът не може да е обект на придобивна давност и е безпредметно обсъждането на предпоставките на чл. 79 ЗС .
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Предвид решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска поради това, че придобивна давност не е започнала да тече предвид неприключилата процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а тя не е приключила предвид липсата на скица на възстановения имот, то от значение за изхода на спора се явяват въпросите: 1/длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочването на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който първоинстанционният съд е приел, че е установен или безспорен, или може без да дава указания да направи извод, различен от този на първата инстанция; 2/ може ли въззивният съд да обосновава отхвърлянето на иска с обстоятелства, които не са били спорни между страните – не са заявени от ответната страна и ищцовата страна не е могла да вземе становище по тях. По тези въпроси е удостоверено противоречие с Решение № 122 от 06.06.2014г. по гр.д. № 6600/2013г. на І г.о. Според последното предметът на спора и предметната рамка на доказването, очертани от изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад, не могат да бъдат променяни, включително и разширявани извън изрично предвидените в чл.266, ал.1 и 2 ГПК изключения и въззивният съд не може да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това.
Въпросът: приключила ли е реституционната процедура за процесния имот и откога може да тече придобивната давност за него, е конкретен въпрос по съществото на правния спор, а не представлява общ правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Седемте въпроса, поставени в изложението на л. 17, не са разгледани от съда, не са поставени в основата на решаващите мотиви, поради което не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 811 от 10.02.2017г. по гр.д. № 797/2016г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на С. Р. В..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: