О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
С., 19.02. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 350 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община-район „Н.” чрез старши юрисконсулт Е. И. Й. против решение № 17359 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 7703 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 21.03.2013 г. по гр.д. № 53920/2010 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в атакуваната му част за отхвърляне на предявените искове и е постановено друго за признаване за установено на основание чл.108 ЗС по предявените против Столична община искове, че Г. Ц. К., Р. В. М., В. В. М., И. Т. Т., Т. И. А. и Д. Д. Г. са собственици на основание решение № 1-44-12, без дата, гр.д. № 24856/2006 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, върху част от нива, ІV категория в строителните граници на мах.И., м.”М. път”, имот № 90304, к.л. 138 от помощния план, изработен през 2004 г., с площ по графични данни приблизително от 1083 кв.м. и Столична община е осъдена да им предаде владението на същия имот и да им заплати разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1611.42 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че ответникът Столична община е обвързана от влязлото в сила решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба Г. Ц. К., Р. В. М., В. В. М., И. Т. Т., Т. И. А. и Д. Д. Г. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Р. иск е основан на твърденията, че на ищците е възстановена собствеността на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, като с решение от 23.01.2009 г. на СГС, АО, ІІІ-В състав по адм.д. № 05025/2006 г. имотът е признат за незастроен и е отменена Заповед № РД-09-462/14.07.2006 г. на Кмета на Столична община-район „Н.” а с решение № 1-44-12/9.02.2010 г. по гр.д. № 24856/2006 г. на СРС, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността в стари реални граници. В отговора на исковата молба Столична община-район „Н.” е оспорила иска с твърдение, че имотът попада в УПИ І-за парк, кв.25, м.”С. парк” и е публична общинска собственост, поради което не подлежи на възстановяване.
За да постанови решението си въззивният съд е изложил съображения, че Столична община не е била страна в производството по чл.14, ал.3 З. и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, но след приемането на чл.177, ал.1, изр.2 АПК, според който ако административният акт бъде изменен или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, следва, че ТР № 6/10.05.2006 г., ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4 относно косвения съдебен контрол, същевременно решението е задължително и за гражданския съд по силата на чл.302 ГПК, а и Столична община черпи права от държавата, която е обвързано от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Същевременно Столична община по силата на чл.298, ал.2 ГПК е обвързана от пределите на силата на пресъдено нещо на решението от 23.01.2009 г. по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС, ІІІ-в , постановено спрямо район „Нови И.”, който е участвал за Столична община, която е юридичеко лице, поради което е недопустимо пререшаване на спора доколко процесния имот е зает от мероприятие, препятстващо реституционните претенции и съответно спорната площ не е публична общинска собственост.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, респ. заместващото го решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, когато страна по ревандикационен иск не е участвала в административното производство и възразява за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността. Приложеното решение № 407/13.07.2010 г. по гр.д. № 289/2009 г., І г.о. дава тълкуване за допустимост на косвения съдебен контрол в такава хипотеза, но по отношение на решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, постановено преди влизането в сила на АПК на 12.07.2006 г. Липсва съдебна практика по поставения въпрос и е необходимо тълкуване дали нормата на чл.177, ал.1, изр.второ АПК и чл.302 ГПК допускат косвен съдебен контрол по отношение на административни съдебни решения, свързани с административно производство по възстановяване правото на собственост, постановени при действието на АПК, когато страна по ревандикационния иск е лице, различно от държавата, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Тъй като касаторът поддържа, че спорния имот е публична общинска собственост, то не се дължи държавна такса за касационното обжалване на основание чл.84, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17359 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 7703 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: