О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
Гр. София, 02.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т. д. № 61278 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 165/ 22.01.2016 г. по т. д. № 4658/13 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение от 09.10.2013 г. по т. д. № 16/12 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на [фирма] – [населено място] сумата от 60 000 евро по запис на заповед от 20.08.2009 г., издаден от ответника – касатор в настоящото производство в полза на ищеца, за обезпечаване на сключен между страните договор за заем от 20.08.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК пред Пловдивския районен съд – 01.09.2011 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 10382 от 02.09.2011 г. по ч. гр. д. № 15295 /2011 г. на Пловдивския районен съд и са присъдени разноски в полза на ищеца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърди, че произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решени, както и че произнасянето от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, а именно:
1. В рамките на установителния иск по чл. 422 ГПК, при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на абстрактна сделка – запис на заповед, за която съдът е приел, че е нищожна, допустимо ли е съдът да уважи установителния иск поради дължимост на сумата на друго основание, различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, макар и това основание да е част от каузалната сделка, във връзка с която е издаден записа на заповед;
2. Налице ли е правен интерес за ищеца от уважаване на установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимост на сума по каузална сделка, по която не е издадена заповед за изпълнение;
3. Търговска ли е сделката по предоставяне на заем срещу лихва, която може да бъде извършвана въз основа на специален лиценз, с който страните по нея не разполагат и не е включена в предмета им на дейност, както и не се упражнява по занятие от търговеца;
4. Подлежи ли на потвърждаване по реда на чл. 301 ТЗ сделка по предоставяне на суми в заем от търговец на друг търговец, която не е включена в предмета на дейност на двамата търговци и не е част от обичайната им търговска практика;
5. Чия е тежестта на доказване истинност и авторство на оспорен частен документ, сочещ произход от едната страна, но представен от другата страна – на страната, която го представя или на страната, от която документа сочи, че изхожда.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл. 280, ал. 1 ГПК, като при условията на евентуалност развива доводи за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриването на производство по несъстоятелност, по силата на закона, се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца – длъжник, с изключение на трудови спорове по парични вземания. При извършване на служебна проверка в Търговския регистър на основание чл. 9, във вр. с чл. 5 и чл. 23, ал. 6 ЗТР настоящия съдебен състав констатира, че с влязло в сила Решение № 952 от 11.05.2016 г. по т. д. № 5471/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав по реда на чл. 632 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на [фирма]- [населено място] и дружеството е обявено в несъстоятелност. Решението е вписано в търговския регистър. На това основание следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на настоящото производство, образувано по осъдителен иск за парично вземане срещу длъжника, доколкото нормата е императивна и предвижда на това основание да бъдат спрени всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Без значение е, че в конкретния случай по отношение на производството по несъстоятелност е приложен режима на чл. 632, ал.1 ТЗ, тъй като приложимостта на чл. 637 ТЗ не е поставена в зависимост от фазата на несъстоятелността /Определение № 580 от 30.10.2009 г. по ч.т.д.№ 631/09 г. на І т.о./.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, производството по т. д. № 61278/2016 г. на ВКС, ІI г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: