О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№176
С., 24.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2531 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12425 от 2.02.2015 г., подадена от Й. М. М. против разпореждане № 2525 от 20.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав за връщане на касационна жалба /наименована „възражение”/ вх. № 14892 от 14.12.2014 г. на Й. М. М. срещу въззивно решение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 3614/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
В частната жалба са наведени доводи, че с атакуваното разпореждане жалбоподателят се лишава от правораздаване и се ограничава правото му на защита и получаване на справедливост, което е гарантирано право от Конституцията.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [фирма], [населено място] на страната на [фирма], [населено място] не са изразили становище в настоящото производство .
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
За да постанови атакуваното разпореждане Софийски градски съд, ІV-Б състав е констатирал, че въззивното решение е постановено по предявени по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място] против Й. М. М. искове за сумата 1825.77 лв. /стойност на потребена топлинна енергия/, ведно със законната лихва от 18.06.2010 г. до окончателното изплащане и сумата 884.10 лв. лихви за забава. Приел е, че след като цената на исковете е под 5000.00 лв., то въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, поради което е върнал подадената касационна жалба, наименована „възражение” на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Атакуваното разпореждане е правилно. Констатациите на съда за цената на предявените искове са направени точно, от което следва и че правилно е прието, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила с постановяването му. Доводите на жалбоподателя, че с връщане на касационната му жалба се лишава от право на защита и получаване на справедливост са неотносими към изхода на настоящото производство, тъй като правната норма ясно урежда кои съдебни актове подлежат на факултативно касационно обжалване и кои на двуинстанционно разглеждане. Неоснователно е и твърдението, че законодателят е предвидил за подобен случай в чл.5 ГПК съдът да се позове на правото, обичая и морала, когато правораздава, тъй като съгласно посочената правна норма съдът може да основе произнасянето си на основните начала на правото, на обичая и морала само при липса на законова уредба, а в случая е налице правна норма, според която правния спор, страна по който е жалбоподателя, подлежи на двуинстанционно разглеждане.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2525 от 20.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав за връщане на касационна жалба /наименована „възражение”/ вх. № 14892 от 14.12.2014 г. на Й. М. М. срещу въззивно решение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 3614/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: