О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
[населено място], 10.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5932 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 121 от 15.07.2015г. постановено по гр.д. № 620/2014г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 299 от 30.09.2014 г. по гр.д. № 500/2012г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област Д., е собственик на недвижим имот с идентификатор 83017.55.588 с площ 18 498 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] и дружеството е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху имота; в останалата част, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС първоинстанционното решение е отменено и като вместо това е отхвърлен предявения от Държавата против [фирма] иск за собственост относно следните недвижими имоти по кадастралната карта на [населено място]: ПИ № 83017.55.578 с площ 16 563 кв.м.; ПИ № 83017.55.579 с площ 2 120 кв.м.; ПИ № 83017.55.580 с площ 1008 кв.м.; ПИ № 83017.55.581 с площ 15 000 кв.м.; ПИ № 83017.55.582 с площ 10 000 кв.м. ; ПИ № 83017.55.583 с площ 1000 кв.м.; ПИ № 83017.55.584 с площ 1000 кв.м. ; ПИ № 83017.55.585 с площ 1000 кв.м.; ПИ № 83017.55.586 с площ 1493 кв.м. и ПИ № 83017.55.587 с площ 35 567 кв.м. П. решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска на Държавата против [фирма] по чл. 108 ЗС относно следните имоти по кадастралната карта на [населено място]: ПИ № 83017.44.67 с площ 10 821 кв.м., ПИ № 83017.44.68 с площ 3525 кв.м., ПИ № 83017.44.69 с площ 32 960 кв.м., ПИ № 83017.44.70 с площ 5 903 кв.м. и ПИ № 83017.44.71 с площ 22 407 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Д.. Тя е насочена срещу отхвърлената част на иска. За обосноваване допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1/длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, включително заключението на вещите лица и новопредставените писмени доказателства; 2/ трябва ли съдът да назначи повторна експертиза, ако приетото заключение е оспорено и възниква съмнение за неговата правилност; 3/ длъжен ли е съдът да прави проверка за допустимост и относимост на доказателствата – чл. 147 и 266 ГПК с оглед възможността с тях да се установяват факти от значение за решаване на делото; 4/ нищожността на сделката за една част от имот, засяга ли останалата част от имота при положение, че волята на страните е за прехвърляне собствеността върху целия имот. Според касатора въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Насрещна касационна жалба е подадена от ответника по иска [фирма], ЕИК[ЕИК]. Тя е насочена срещу уважената част на иска. Поставените правни въпроси са два: 1/ към кой момент се преценява валидността, респ. нищожността на договора и 2/ обвързан ли е съда от материалната доказателствена сила на неоспорените официални документи – скици, актове за държавна собственост и др., като спрямо първия въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС и значението му за точното прилагане на закона и развитието на правата, а спрямо втория – противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени съответно в сроковете по чл. 283 и 287, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по ревандикационен иск, предявен от Държавата против [фирма]. Установено е, че през 2005г. е сключен договор за замяна между Министъра на земеделието и горите и [фирма], по силата на който дружеството е получило имот № 00560 с площ 103,246 дка и имот № 000562 с площ 75,614 дка по картата на възстановената собственост на Ш., описани като гори, които към момента на замяната са актувани като частна държавна собственост. През същата година дружеството е продало имотите на [фирма], а последното през 2010г. ги е апортирало в [фирма] – ответник по иска. Поддържаната от ищеца теза е, че договорът за замяна е нищожен поради противоречие със закона или невъзможен предмет, тъй като недвижимите имоти представляват изключителна държавна собственост и са извадени от гражданския оборот.
Установено е, че през 2006г. двата имота са разделени и нанесени в кадастралната карта на [населено място] като от имот № 000562 са формирани имоти с идентификатори: 83017.44.67, 83017.44.68, 83017.44.69, 83017.44.70 и 83017.44.71, а от имот 000560 са формирани имоти с кадастрални идентификатори: 83017.55.578, 83017.55.579, 83017.55.580, 83017.55.581, 83017.55.582, 83017.55.583, 83017.55.584, 83017.55.585, 83017.55.586, 83017.55.587 и 83017.55.588. Трайното предназначение на територията според кадастралните регистри е горска територия с начин на трайно ползване -друг вид дървопроизводителна гора.
Приетата пред първата инстанция техническа експертиза установява, че съгласно лесоустройствения план /Л./ от 1976г. имотите със стари номера 000560 и 000562 попадат в подотдел 24-1, който по таксационни данни от Л. е пясъци; през 1996г. по таксационни данни към Л. първият имот е дворно място, а вторият – бряг. По-голямата част от имот със стар № 000562 е самозалесен, а на границата с плажа съществува висок бряг на ниво около 2 м. над плажа; имот със стар № 000560 е залесен с миризлива върба и други храстови видове за намаляване на ерозията; дърветата са на възраст 10-15 год., като границата с плажната ивица е ясно видима; формираните дюни остават извън или на границата с плажа.
Приета е комбинирана техническа експертиза от специалисти геолог и геодезист, която сочи, че в границите на имот 000560 се включва малка част от плажната ивица – в новообразувания имот 83017.55.588; дюнни образувания са налице и в части от площите на новообразувани имоти 83017.55.578 и 83017.55.587, а останалите части са разположени върху пясъчна коса. Имот 000562/стар/ попада върху льосов терен, който е извън пясъчната коса, разделяща лимана „Ш. езеро” от морето; теренът е със слабо изразен хълмист характер поради присъствието на дюнни образувания в резултат на ветрова акумулация на пясък от прилежащата плажна ивица. Експертизата е ползвала проект за специализирана карта на местността и зърнометричен анализ на взети проби на място.
В. съд е допуснал нова тройна комбинирана експертиза от специалисти по земеустройство, геодезия и геология. Поради откази на вещите лица е приета експертиза на вещо лице проф. В. П. – специалист по инженерна геология, морфо и лито динамика на морската брегова зона. Въз основа на неговото заключение специалист геодезист е изготвил комбинирани скици на имотите, на които е отразено местоположението на посочените от първото вещо лице дюни и други геоложки образувания в терена. Геоложката част на експертизата установява шест вида геоложки тела в процесните терени – морски бряг, пясъчни дюни, пясъчна коса, древночерноморска тераса, льосов терен и пясъци върху льосов терен. Вещото лице подробно изяснява вида на тези образувания, различията между тях според момента на образуването им и състава им; изтъква, че пясъчната коса, льосовите терени и древночерноморската тераса не са дюнни образувания. Според експертизата имотът със стар № 000562 е разположен върху льосов терен, извън пясъчната коса и извън плажната ивица.Старият имот № 000560 е разположен върху пясъчната коса, разделяща лагуната „Ш. тузла” от морето. Единствено в новообразувания имот № 83017.55.588 са разположени морски дюни от вида подвижни /бели/ дюни. Останалите десет новообразувани имоти от този стар имот са разположени върху пясъчна коса и малка част върху льосов терен.
За разрешаване на спора въззивният съд е приел на първо място, че режимът на Ч. крайбрежие, уреден с приетия през 2007г. Закон за устройство на Ч. крайбрежие /З./, е в пълно съответствие с Конституцията и с него не се допълва или изменя текста на чл. 18, ал.1 от Конституцията, нито се разширява обхвата на обектите изключителна държавна собственост. В чл.6 от закона е дадена дефиниция на конституционно употребеното понятие „крайбрежна плажна ивица”, като в него са включени плажовете и пясъчните дюни. Съдът се е позовал и на решенията на Конституционния съд по конст.д. № 26/1995г. и по конст.д. № 5/2000г.
Изхождайки от определението за морски плаж по чл.6, ал.2 З. и от приетата комбинирана техническа и геоложка експертиза, съдът е достигнал до извод, че в категорията морски плаж и дясъчни дюни попада само новообразувания имот 83017.55.588. Съдът не е възприел заключението на вещите лица пред първата инстанция като е изтъкнал, че те са се ръководили от специализирана карта по чл.6, ал.7 З., която обаче не е одобрена от А.. Освен това, извършеният от тези вещи лица зърнометричен анализ на не е единствен критерий за определяне дали едно пясъчно образувание е дюна; освен състава на образуванията е необходимо съобразяване и на техния произход и възраст. Именно последните два критерия са обусловили извода на експертизата пред въззивния съд, че процесните територии не представляват дюни. Съдът също е взел предвид, че вещото лице професор П. е водещ специалист от национален мащаб, автор е на научни трудове по изучаване на бреговата ивица – плажове, пясъчни коси, дюни и др. По тези съображения е възприел изводите на последната комбинирана експертиза. В резултат на това е заключил, че единствено в ПИ 83017.55.588 има обекти, представляващи изключителна държавна собственост, разпореждането с които е забранено. Затова е уважил иска за нищожност на договора поради противоречие със закона – чл.7 З. само спрямо този имот. Посочил е, че нищожността не засяга цялата сделка, понеже е очевидно, че договорът би бил сключен и без сравнително малката площ на този имот.
По основанията за касационно обжалване в жалбата на ищеца – Държавата:
Първите три въпроса, поставени от този касатор, касаят преценката на доказателствата и най-вече на експертизите. Те са относими към решаващото за изхода на спора възприемане на депозираната пред въззивния съд експертиза, изготвена от професор, водещ специалист в съответната научна област, въпреки различията й със заключенията на двете вещи лица геолози, представени пред първата инстанция. Доколкото съдът е отхвърлил експертизите пред първата инстанция по съображения, че те са основани на неодобрени планове и карти, а пред въззивния съд са представени доказателства за одобряването им по предвидения в закона ред, то правнорелевантен е въпросът за критериите, въз основа на които съдът извършва преценка на противоречиви становища на вещи лица и за дължимите мотиви при некредитиране на дадена експертиза. Предвид приложената съдебна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на І г.о. и Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ІV г.о., то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
По четвъртия правен въпрос липсва противоречиво разрешаване на въпроса в практиката и съответно не следва да се допуска касационно обжалване. Посоченото решение № 33 от 19.02.2015г. по гр.д. № 3050/2014г. на ІVг.о. разглежда различен въпрос – дали нищожността на сделка за част от имот, прехвърлена от едно лице, води до нищожност на сделката за останалата част от имота, прехвърлена от друго лице.
Предвид допускането на касационен контрол по основната жалба, следва да се постави за разглеждане и насрещната такава.
Първият правен въпрос в насрещната жалба, подадена от [фирма], е за момента, към който следва да се преценява действителността, съотв. нищожността на договора. Не е допуснато от въззивния съд отклонение от установената практика по Решение № 171 от 08.08.2014г. по гр.д. № 4175/2013г. на ІVг.о., Решение № 16 от 23.03.2009г. по т.д. №442/2008г. на І т.о., намерила израз и в Тълкувателно решение № 1/2009г. на О. /макар и само спрямо нищожността поради накърняване на добрите нрави/, а именно, че основанията за недействителност се преценяват към момента на сключване на договора. В. съд е извършил именно такава преценка като е изложил подробни съображения защо счита, че приетият след сключване на договора З., с дадените в него определения, не допълва и не променя текста на чл.18 от Конституцията, който е определящ за нищожността на договора.
Предвид наличието на актуална съдебна практика, то не са налице и предпоставки за достъп до касационен контрол по същия въпрос на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос е относно материалната доказателствена сила на неоспорените официални документи и има предвид посоченото в актовете за държавна собственост, към момента на сключване на договора, че имотите представляват гори, а не дюни или плаж. Позоваването е на Решение № 76 от 10.07.2012г. по т.д. № 490/2011г. и Решение № 1173 от 27.07.2010г. по гр.д. № 5166/2008г., които касаят оспорването на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи чрез провеждане на производство по чл. 193 ГПК, но те са неотносими. В случая ищецът с исковата молба е заявил, че отразеното в актовете за държавна собственост относно вида на имотите не съответства на действителността, т.е. че е невярно. Следователно заявено е оспорване верността на документа в тази част, а не на неговата автентичност, така че не е необходимо провеждане на процедурата по чл. 193 ГПК. Дали отразеното в документа е вярно или невярно подлежи на установяване в хода на делото и именно затова са назначавани множеството експертизи.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по насрещната касационна жалба.
На основание чл. 84, ал.1, т.1 ГПК тъй като се поддържа, че спорните имоти са публична държавна собственост, то Държавата не дължи държавна такса за разглеждане на жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 15.07.2015г. постановено по гр.д. № 620/2014г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Д., в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение по насрещната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу уважената част на иска.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: