О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
София, 19.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2750 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3267 от 3.02.2017 г. на Р. С. А. чрез пълномощника му адвокат П. В. против решение № 1672 от 29.12.2016 г., постановено по гр.д. № 677 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 5179 от 21.12.2015 г., поправено с решение № 749 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 10329/2014 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Р. С. А. против М. Т. А. иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползите от съсобствения имот – жилище № 3 в [населено място], [улица], вх.А, ет.1 в размер на 27 591.64 лв. за периода 21.06.2010 г. – 30.06.2015 г.
М. Т. А. чрез пълномощника си адвокат Р. Д. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че претенцията по реда на чл. 346 от ГПК е за заплащане на сумата от 27 591, 64 лева, съставляваща размера на наема за съсобствения имот – жилище № 3, находящо се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, за времето от 21.06.2010 год. до 30.06.2015 год., съразмерно на квотата в съсобствеността, от ползването на който имот Р. А. е бил лишен е с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС. Счел е, че този извод се налага от наведените твърдения, че апартаментът е съсобствен, ползван е еднолично от ответницата по този иск М. А. в процесния период, въз основа на решението по брачното дело, с което жилището й е било предоставено за ползване след развода и че Р. А. е бил лишен от възможността да го ползва съобразно правата си, обсъдени във връзка с отправения петитум – за заплащане на сума, равняваща се на средния пазарен наем на апартамента за процесния период, съразмерна на квотата му в съсобствеността. Фактът, че в молбата, с която е предявен иска ищецът Р. А. се е позовал на чл.57, ал.1 и 2 СК, а също и обстоятелството, че обезщетението за лишаването от ползите от съсобствен имот по чл. 31, ал. 2 ЗС се съизмерява със средния пазарен наем, не обуславя друга правна квалификация. От заявените твърдения и формулираното искане е видно, че се претендира именно обезщетение за ползването, от което той е бил лишен от другия съсобственик на вещта – съделителката М. А. за времето от влизането в сила на решението по брачното дело, с което съсобственото жилище й е било предоставено за ползване след развода /21.06.2010 год./ до 30.06.2015 год., поради което и претенцията е с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС. Съдът е изложил и съображения, че в делбата претенции за наем между съделители не могат да бъдат заявявани по реда на чл. 346 ГПК, вкл. и претенции за наем в хипотезите на чл.57 СК, когато такъв е бил определен от съда по реда на чл.57 СК. Когато с решението, с което ползването на съсобствено семейно жилище е предоставено на единия съпруг, не е определен размера на наема, защото не е поискано, какъвто е и настоящият случай, крайният момент до който това може да бъде сторено е прекратяване на ползването – поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства. В случая това е могло да бъде сторено до навършването на пълнолетие на роденото от брака на страните дете. След прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, тя става обикновена съсобственост, поради което и отношенията между бившите съпрузи се уреждат като такива между съсобственици.
В случая с Решение № 2233/21.06.2010 год. по гр. дело № 755/2010 год. на ВнРС, влязло в сила от датата на постановяването му, бракът между страните е прекратен с развод. Със същото решение, съсобствения апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3, който е бил и семейно жилище на страните, е предоставено за ползване след развода на съпругата М. А., на която е предоставено и упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете С. Р. А., [дата на раждане] , до навършване на пълнолетие на детето, т. е., до 10.10.2012 год. Не се спори по делото, че писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, няма отправено от Р. А. до М. А.. От това следва извода, че не е осъществен фактическия състав на чл.31, ал.2 ЗС и предявеният иск е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) при действието на Семейния кодекс от 2009 г. коя е приложимата правна норма при уреждане на отношенията между бившите съпрузи по повод предоставяне ползването на семейното жилище, придобито от тях в съпружеска имуществена общност и трансформирана в обикновена съсобственост след прекратяване на брака – тази на чл.57, ал.1, изр.1 СК или на чл.31, ал.2 ЗС
2) необходимо ли е с постановяване на решението за прекратяване на брака, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, съдът изрично да обяви, че между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение по чл.57, ал.1, изр.1 СК
3) от кой момент възниква задължението на страната, на която се предоставя ползването на семейното жилище да заплаща наем на другата страна – от постановяване на съдебното решение или от момента на писменото поискване
4) при действието на нормата на чл.31 ЗС от кой момент възниква задължението на страната, на която се предоставя ползването на семейното жилище да заплаща обезщетение на другата страна – от постановяване на съдебното решение или от писменото поискване
Въпросите са относими към изхода на спора и мотивите на въззивния съд и следва да бъдат обобщени до въпроса: как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предоставен на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл.57, ал.2 СК в случай, че претенцията е предявена във втората фаза на делба и неползващия съпруг не е отправил покана до ползващия по чл.31, ал.2 ЗС.
Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът /решение № 96 от 14.03.2016 по гр.д. № 4842/2015 г., IV г.о. и решение № 133 от 4.07.2013 г. по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о./, не дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1672 от 29.12.2016 г., постановено по гр.д. № 677 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в атакуваната му част, с която е потвърдено решение № 5179 от 21.12.2015 г., поправено с решение № 749 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 10329/2014 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Р. С. А. против М. Т. А. иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползите от съсобствения имот – жилище № 3 в [населено място], [улица], вх.А, ет.1 в размер на 27 591.64 лв. за периода 21.06.2010 г. – 30.06.2015 г.
В едноседмичен срок от съобщението Р. С. А. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 551.83 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на настоящия състав при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: