О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№189
[населено място], 26.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1701 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 74 от 23.04.2015г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: ”Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”. Тълкувателното решение е прието в заседание на 04.02.2016г. и е обявено на 14.03.2016г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено.
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на К. Р. Г. срещу решение № 3324 от 30.07.2014г. и Решение № 4862 от 19.11.2014г., постановени по гр.д. № 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд. С първото решение в обжалваната му част е отменено решение на Благоевградски районен съд по гр.д. №2221/2008г. относно претенцията по чл. 108 ЗС и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от К. Р. Г. против М. П. С. и О. Г. Ч. иск за предаване владението върху Ѕ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.380.1.15 с предназначение жилище /апартамент/ на четвъртия етаж в сградата на ул.”Д-р Х. Т.” № 31 в [населено място], с площ 62 кв.м.; отхвърлено е и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост. С второто обжалвано решение на Благоевградски окръжен съд е отхвърлена молбата по чл. 250, ал.1 ГПК, подадена от К. Р. Г., за допълване на въззивното решение чрез произнасяне по установителната част на иска по чл. 108 ЗС по отношение на двамата ответници и по искането по чл. 537, ал.2 ГПК също спрямо двамата ответници.
К. претендира допускане на касационно обжалване на двете решения на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по едни и същи правни въпроси, касаещи иска по чл.108 ЗС, а именно: когато съдът установи, че ищецът е собственик на имота, но ответникът има право да го държи, следва ли да уважи установителната част на иска и да отхвърли осъдителната.
Ответниците по иска М. П. С. и О. Г. Ч. са подали насрещна касационна жалба против основното въззивно решение в три негови части : 1/ М. П. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против К. Р. Г. насрещен иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от Р. Г. С. завещателно разпореждане до размера на запазената част; 2/ двамата жалбоподатели обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно за признаване за недоказано на основание чл. 193, ал.1 ГПК оспорването на истинността на саморъчните завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г.; 3/ двамата жалбоподатели обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 1688 от 28.02.2013г. по гр.д. № 2221/2008г. на Благоевградски районен съд. Като основание за достъп до касационен контрол са формулирани редица правни въпроси, които касаторите считат за решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1/допустимо ли е преклудиране на процесуални права, без това да се дължи на бездействие на страната; 2/ представлява ли нарушение на процесуалните правила порочната дейност на съда по установяване идентичност между заверен препис и оригинал на документ и погрешното уведомяване на страните за вида на представения документ; 3/ допуснато ли е нарушение на процесуалните правила когато съдът обявява едва с крайния си акт, че е настъпила преклузия на вече допуснато и упражнено право и не поставя ли по този начин страната в процесуална изненада.
Ответникът по насрещната касационна жалба К. Г. излага съображения за недопускането й до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.
Производството е по иск за собственост на Ѕ ид.ч. от жилище – апартамент, придобита от ищеца К. Г. по наследство по завещание, против М. С. – носител на право на ползване върху имота и против О. Ч. – приобретател на имота от първата ответница. Предявен е от М. С. насрещен иск против ищеца по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството в размер на Ѕ част. Поддържат се от ответниците възражение за нищожност на завещанията на основание чл. 42, б.”б”, вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и възражение от ответницата М. С. за придобиване на 1/2 ид.ч. от жилището по давност в периода 19.07.1994г. – 19.07.2004г.
В. производство, в рамките на което е постановено обжалваното решение, се развива на основание чл. 294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение от касационната инстанция. В. съд е съобразил дадените разрешения на правнорелевантните за спора въпроси: относно значението на посочения в завещанието отлагателен срок, относно възможността правото на собственост да се придобие едновременно на две алтернативни основания – наследяване по завещание и наследяване по закон, както и относно отражението на кавгите, споровете и моралния тормоз върху осъществяваното владение върху недвижимия имот, съотв. върху придобиването му по давност.
С оглед на приетото заключение на графологична експертиза, независимо от оскъдния сравнителен материал, въззивният съд при новото разглеждане е приел, че двете завещания са действителни. Следвайки указанията в отменителното решение на ВКС е приел, че завещанието е с тежест и под условие, а именно ответницата /съпруга на завещателя/ да ползва жилището до края на живота си. Поради това е счел, че ревандикационната претенция срещу нея не може да бъде уважена, тъй като тя има правно основание да владее и ползва апартамента докато е жива. Спрямо ответника О. Ч. искът е неоснователен по аналогични съображения, а и поради това, че няма данни той да ползва имота.
Предвид отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС по посочените съображения съдът не е обсъждал поддържаното възражение за придобиване на имота по давност.
По иска по чл. 30, ал.1 ЗН съдът е счел, че същият „не е преждевременно предявен” и следва да бъде разгледан по същество. Намерил го е за неоснователен като погасен по давност. С нотариалната покана от 11.08.2000г. ищецът се е позовал на правата си по завещанието, а възражението за възстановяване на запазена част е предявено повече от пет години след този момент.
С допълнителното решение от 19.11.2004г. съдът е отказал да допълни решението чрез признаване за установено, че К. Г. е собственик на Ѕ от апартамента, т.е. относно установителната част на претенцията по чл. 108 ЗС. Съдът е приел, че няма основание за допълване, тъй като двете части на ревандикационния иск – установителната и осъдителната не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е разглеждане на самостоятелен иск, поради което произнасянето по иска по чл. 108 ЗС е с един диспозитив. Поради това, доколкото е сезиран с осъдителен иск, съдът се е произнесъл по него и го е отхвърлил при липса на една от предпоставките за уважаването му. Отхвърлил е и искането за допълване на решението в частта относно искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна констативния нотариален акт на ответницата като е счел, че с отхвърлянето му се е произнесъл по това искане в цялост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените в двете касационни жалби на К. Г. /срещу основното и срещу допълнителното решение/ въпроси са идентични и са свързани с включените два компонента в иска по чл. 108 ЗС и задължението на съда да се произнесе по тях с един или с два диспозитива. Въпросите са от значение за изхода на спора по предявения иск за собственост, доколкото съдът е установил, че ищецът е собственик на имота, но ответницата има право да го държи и ползва, и именно второто е обусловило отхвърлянето на иска като цяло. Горното е констатирано в определението от 23.04.2015г. за спиране на производството по делото.
В Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, обявено на 14.03.2016г., в т.2а се прие че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съгласно мотивите на тълкувателния акт когато съдът се е произнесъл с един диспозитив по иска по чл. 108 ЗС постановеното решение не е неправилно, а е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по предвидения в закона ред.
При съобразяване на тези разрешения е видно, че обжалваните решения, с които съдът е постановил един диспозитив по иска по чл. 108 ЗС и е отказал да допълни решението с втори такъв /установителен относно правото на собственост/ формално противоречат на тълкувателния акт. Това противоречие обаче не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като пропускът да се постановят два диспозитива не се отразява на правилността на решението, а следва да бъде отстранен по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Ето защо, касационно обжалване по жалбите на К. Р. Г. не следва да бъде допускано, а делото следва да се върне на въззивния съд за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.
На основание чл. 287, ал.4 ГПК, тъй като жалбата на К. Г. не се допуска до разглеждане, то не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на М. С. и О. Ч..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3324 от 30.07.2014г. и решение № 4862 от 19.11.2014г., постановени по гр.д. № 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
Делото да се върне на Благоевградски окръжен съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по иска по чл. 108 ЗС съгласно указанията в т.2а от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: