О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
С., 12.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5784 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М. и М. Д. М. против решение № IV-84 от 16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 502 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 5158/2014 г. на Районен съд-Бургас в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б., че Н. Д. М. и М. Д. М. не са собственици на 990/1044 кв.м. идеални части от поземлен имот № 134.002 по плана на новообразуваните имоти на зоната по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на землището на [населено място], обл.Б. с площ от 1044 кв.м.
П. решение, с което отрицателния установителен иск е уважен за 54/1044 кв.м. ид.ч. от имота е влязло в сила като необжалвано.
В писмения си отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, Денка Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е отчел, че ищците са обосновали правния си интерес от иска като наследници на Е. Н. П. и признато право на възстановяване на собствеността върху имот от 5.787 дка, върху който попада и процесния, като са твърдели, че ответниците не са могли да го придобият, тъй като е налице разминаване в местностите на имота, върху който им е предоставено ползване и процесния, не е построена сграда, не е засаден с лозе или овощни култури. Ответниците са твърдели, че са придобили собствеността при условията на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, евентуално – въз основа на придобивна давност. Съдът е установил, че въз основа на оценката от 12.12.1992 г. ответниците са платили сумата, на която е оценена земята – 4752 лв. с вносна бележка от 02.09.1993 г., като впоследствие им е било издадено и удостоверение № 352 от 09.09.1993 г.и са се снабдили с констативен нотариален акт № 29 от 7.10.1993 г., нот.дело №8558/1993 г. на нотариус при РС – Бургас, като разпитаните свидетели М. и И. твърдят, че ответниците няколко години са почиствали мястото от отпадъци и след 1986 г. са започнали да засаждат дръвчета и лози.
В. съд е обсъдил данните в оценителния протокол относно наличните в имота насаждения – в терен от 990 кв.м са били засадени ябълки – 4 бр., круши – 5 бр , череши – 3 бр , праскови – 4 бр., круши – още 3 бр. и един орех – общо 20 плодни дървета, както и 100 кв. м лозе и като е приспаднал площта, заета от лозето е направил извод, че овощните дръвчета са разположени на площ от 890 кв.м. Приел е, че от заключението по приетата експертиза, неоспорена от страните се установява, че норматива за наличие на овощна градина е минимум 33 дръвчета на декар – до 98 максимум и е отчел коментара на вещото лице пред съда при приемане на заключението, че според него на това място е нямало лозе, тъй като на въпросните 100 кв.м е следвало да има поне 30 лози и понастоящем би следвало да има поникнали леторасти от спящи пъпки, тъй като лозето в протокола е посочено като 10 – годишно , а това е младенческия период на лозето, следва период на плододаване – 30 години, докато в момента на огледа не са намерени такива издънки, поникнали от спящи пъпки при изкореняване на трайните насаждения. Прието е, че наличието на обективен показател, какъвто се сочи в експертното заключение във връзка с данните по оценителния протокол не дават основание да бъде направен извода, че земята е имала характеристики на лозе и овощна градина. Обратното – по оценителния протокол е видно, че дръвчетата са само 20, а дори и да се приеме , че е имало 100 кв.м лозе – при останалата площ от 890 кв.м дръвчетата би следвало да са поне 28 броя. Наличните 20 бр. не покриват сочения в експертизата показател по изискуемия минимум. Още повече, че извода за по оценителния протокол е видно, че става въпрос за дръвчета на по 4-5 г. и в тази връзка не се споделя и извода на първоинстанционния съд, че тези насаждения са покривали целия процесен имот , особено – извода за ореха – посочен като масивно дърво с голяма и плътна сянка, а видно от същия оценителен протокол е видно, че и въпросния орех към момента на съставянето на оценителния протокол е бил само на 5 г. /това, че е било отсечено когато е било на 15 г. не е равнозначно и не може да бъде направен извода, че е било голямо през 1992 г., от когато е оценителния протокол/.В. съд е счел, че въз основа на тези обективни данни не може да бъде направен извод, че земеделската земя, ползвана от ответниците е имала характеристики на лозе и овощна градина, тъй като обективно наличните овощни дръвчета към момента на съставяне на оценителния протокол не покриват изискуемия минимум дръвчета за да е налице овощна градина. Въз основа констатацията в експертизата на в.л. Г. , че по кадастралния план от 1986 г. няма заснети към него момент и отразени със сигнатура в плана – трайни насаждения – лозе или овощна градина, която кореспондира с останалите по делото доказателства – че всъщност към 1992 г. овощните дръвчета са били максимум на 5 г. най-старите , както и посоченото от в.л. С. – относно съмненията й, че в мястото е имало изобщо лозе и въз основа на отразеното в оценителния протокол, че лозето е на 10 г., е направен извод, че към 1986 г. лозето би било на 4 г. и би следвало да бъде отразено като трайни насаждения – лозе в плана, а липсата на отразяване сочи, че към този момент не е имало такова и не е възможно към 1992 г. по оценителен протокол да е налично десетгодишно лозе.
Въз основа на приетото, че в процесния имот не е имало лозе, а засадените дървета не отговорят на нормите за овощна градина, е направен извод, че правото на ползване не е трансформирано в право на собственост и ответниците не се легитимират като собственици на процесните към момента на въззивното разглеждане на делото 990/1044 кв.м. идеални части от имота.
В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите Н. Д. М. и М. Д. М. поставят следния, уточнен от съда, материалноправен въпрос: относно характеристиката на земята като овощна градина/лозе при провеждане процедура по изкупуване по § 4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и по специално прилагат ли се агрономическите правила за брой дървета на декар при преценка дали насажденията съставляват овощна градина/лозе. По този въпрос липсва съдебна практика и отговорът му е от значение при тълкуване на предпоставките по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което е налице соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдът не констатира противоречие между въззивното решение и приложената съдебна практика, тъй като в последната споровете са разрешени въз основа на факти и изводи на съда, които се различават от тези по настоящото дело, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По отношение доводите, че съдът не е обсъдил всички доказателства, не е отчел, че не е проведено пълно доказване на оспорването на официален документ /оценителния протокол/ и не е обсъдил наведеното възражение за придобивна давност, не е формулиран правен въпрос, нито е удостоверено противоречие с практиката на ВКС, поради което тези доводи следва да се разгледат при преценка правилността на въззивното решение във фазата на постановяване на касационното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-84 от 16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Н. Д. М. и М. Д. М. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: