О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
гр. София, 16.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 376 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4963 от 14.06.2016г. по гр.д. №5263/2015г. на Софийски градски съд,ІІІ-в състав, с което е обезсилено решение от 19.10.2015г. по гр.д. № 63818/2010г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от [фирма] против А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. за установяване собствеността на основание апортна вноска върху 44,6% от 10880/14400 ид.ч. от реална част с площ около 2000кв.м. от поземлен имот в [населено място], район С., [улица], с площ 14400 кв.м., съставляващ УПИ І-31 в кв.8 по плана на С., местн. „СПЗ-С.-юг” , а по плана на местността от 2001г. съставляващ парцели І и ХІХ в кв.8.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се, че решението е неправилно. Изводът за наличие на сила на пресъдено нещо като пречка за допустимостта на иска, е направен в противоречие с данните по делото и със закона. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя правния въпрос: има ли сила на пресъдено нещо спрямо ищец по установителен иск за собственост, решението по иск за собственост, заведен от ответниците по иска срещу праводателя на ищеца, но след като ищецът е придобил имота; има ли в този случай ищецът качеството на правоприемник по смисъла на чл. 298, ал.2 ГПК. Според касатора въпросът е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. На второ място се поставя въпроса: налице ли е идентитет между дела по смисъла на чл. 298 ГПК, ако едното е по осъдителен иск по чл. 108 ЗС, а другото по установителен иск за собственост. По този въпрос също се сочи практика, която не е съобразена от решаващия съд. На последно място е формулиран въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, спрямо който отново се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. представят писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Маринова, в който се изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост на идеални части от реална част от поземлен имот. Ищцовото дружество твърди, че е собственик по силата на апортна вноска, извършена при учредяване на дружеството през 2002г. от акционера Р. Г. Г., който е придобил имота с договор за покупко-продажба от продавач [фирма] през 2001г.
Установено е, че с влязло в сила решение е уважен иск по чл. 108 ЗС на настоящите ответници против [фирма] за установяване собствеността и предаване владението върху поземлен имот от около 2000 кв.м., представляващ част от имот пл. № 509, попадащи в парцел І и парцел ХІХ в кв.8 по плана на С., кв. С., която площ е заключена между буквите АБСДА от комбинирана скица по заключението на в.л. Д., неразделна част от решението. Искът е предявен през 2006г. пред Софийски районен съд, а окончателното решение по спора е постановено от Върховния касационен съд на 15.06.2010г. по гр.д. № 578/2009г. на І г.о.
За да постанови обжалвания акт Софийски градски съд е взел предвид заключението на приетата експертиза на в.л. П., според което имотът по заключението на в.л. Д., описан в решението по иска по чл. 108 ЗС, е идентичен със спорния имот, описан в нотариалния акт на ищеца. На следващо място съдът е приел, че е налице и идентичност между страните по двете дела. Ищецът в настоящето производство [фирма] е приобретател на имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС [фирма] . Поради това постановеното влязло в сила решение съставлява сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя [фирма]. Той е обвързан от решението, макар и да не е взел участие в процеса. При тези констатации на основание чл. 299 ал.2 ГПК съдът е приел, че предявеният иск от [фирма] е недопустим и подлежи на прекратяване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице. Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция за разпростиране силата на пресъдено нещо на разрешения предходен спор за собственост спрямо настоящия ищец, в качеството му на правоприемник на ответника по иска, то определящ за изхода на спора се явява поставеният от касатора първи правен въпрос. Той следва да се уточни по следния начин: явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298, ал.2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник, спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е осъществено преди завеждане на иска. Предвид представената от касатора задължителна практика, според която обвързани от силата на пресъдено нещо са правоприемниците, които са придобили права по време на висящия процес или след приключването му, то основанието за касационен контрол е по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Спрямо останалите два правни въпроса не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По втория въпрос решението съответства на практиката, че предметът на положителния установителен иск за собственост и на ревандикационния иск, в неговата установителна част, съвпадат. Третият въпрос е поставен във връзка с преценката за наличие на правоприемство и обективен идентитет на делата, така че допуснатият касационен контрол по първия въпрос го изчерпва.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4963 от 14.06.2016г. по гр.д. №5263/2015г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 115/сто и петнадесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: