О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№384
София, 28.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60077 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Б. чрез пълномощниците му адвокат Б. Б. и адвокат В. Д. против решение № 95 от 16.03.2016 г., постановено по т.д. № 27 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 108 от 3.11.2015 г. по т.д. № 24/2015 г. на Окръжен съд-Хасково за признаване за установено по отношение на П. В. Б., че съществува вземане на М. С. М. по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 963/18.09.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 1931/2014 г. на Хасковски районен съд в размер на 65 000 лв., произтичащо от Запис на Заповед от 6.10.2012 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата от предявяване на вземането – 12.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното и съдебното производство.
М. С. М. чрез пълномощника си адвокат А. Г. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Разглеждайки въззивната жалба, Апелативен съд-П. е констатирал, че в исковата молба, ищецът се позовава на вземане по запис на заповед, което длъжникът не е погасил след падежа, а ответникът е оспорил исковата молба в отговора си, като основното му възражение се отнася до липсата на каквито и да е каузални правоотношения с ищеца, поради което счита, че ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждане на задължението по каузалното правоотношение и неговия размер. В допълнителната искова молба ищецът излага съображения, че каузалността не е елемент от състава и съдържанието на записа на заповед, че не сочи записът на заповед да има гаранционно обезпечителна функция и заявява, че претендира процесната сума на основание ценната книга, материализираща вземането, признато от заповедния съд. В допълнителния отговор ответникът допълва първоначалното си възражение и оспорва доводите на ищеца, че записът на заповед сам по себе си доказва наличието на задължение по отношение на ищеца. Доказателства – записа на заповед – е ангажирал само ищеца. В първото по делото съдебно заседание ответникът е посочил, че записът на заповед е подписан от него като гаранция за един бъдещ договор за заем, който обаче не е сключен между страните, те не са получавали средства по него и въобще основанието не се е осъществило. На това се основават възраженията в отговора и допълнителния отговор, че липсва каузално правоотношение. Доводите във въззивната жалба са свързани с извода на първоинстанционния съд, че не се твърди от никоя от страните наличие на каузално правоотношение между тях ,като обезпечение на което да е издаден процесният запис на заповед и поради липса на твърдения в горния смисъл и непредставяне на доказателства от страна на ответника за погасяване на вземането, то ответникът дължи процесната сума.
При тези констатации въззивният съд е приел, че ищецът като кредитор-поемател не е длъжен да навежда, а оттук и да доказва съществуването на каузална сделка, след като се позовава само на менителничен ефект, от който черпи правата си срещу ответника. Ответникът и в двата си отговора възразява, че липсва каквото и да е каузално правоотношение между страните. При така изразените становища на страните, ищецът е този в чиято тежест е да установи действително менителнично задължение , а ответникът – че е погасил това си задължение. Посоченото от първоинстанционния съд в определението по чл.146 от ГПК, че ищецът следва да докаже предаването на паричната сума по записа на заповед, е в повече от заявените доводи на страните, но при постановяване на решението е съобразен абстрактния характер на записа на заповед, при който основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Ответникът е загубил процесуалното си право да навежда други възражения след изтичане на срока за подаване на допълнителен отговор, включително и заявеното от негова страна в първото съдебно заседание възражение за преддоговорни отношения по повод издаването на процесния запис на заповед. С него не се конкретизират двата отговора, които отричат съществуването на каквито и да е каузални отношения, поради което за това възражение са настъпили последиците на чл.370 ГПК и то е преклудирано, съответно за него не следва да се допуска събирането на доказателства.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса /уточнен от съда/ „за условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове“, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 382/6.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г., IV г.о. С посоченото решение е дадено тълкуване, че „Съгласно чл.133 вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти –- т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпа всички свои възражения, а в доклада по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и въведените от страните възражения. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Едва след като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника; след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада; след като съдът е указвал съгласно чл.146, ал. 2 от ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл.147 от ГПК. Когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да попълни делото с относими към спорното право доказателства“.
Същото тълкуване – че правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.370 ГПК /респ.срока за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страда с оглед на доклада или на указанията на съда – съобразено със специалните правила на особеното исково производство по търговски спорове е дадено в решение № 163/17.01.2012 г. по гр.д. № 965/2010 г., I т.о.
В. решение противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 16.03.2016 г., постановено по т.д. № 27 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-П..
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1300.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: