О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
С., 28.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия М. ч.гр.д. № 96 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7883 от 15.12.2015г. на П. Ж. К., Ж. Ж. С., К. И. С., Ж. И. Т., Л. Б. Ш. и И. Б. У., чрез адв. Е. Т. против определение № 1025 от 02.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 732 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено определение № 278 от 30.09.2015 г. по гр. д. № 214/2015 г. на Районен съд-Генерал Тошево за производството по делото е прекратено, тъй като ищците не са подали на името на общата наследодателка заявление за възстановяване пред ОСЗ/ПК на процесната земя.
Като основание за допускане на касационно обжалване, касаторите поставят въпроса: Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
С определение № 15 от 28.01.2016 г. производството по делото е спряно до приемане на решение по тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по въпроса: „Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.?“
Тълкувателното решение е прието на 14.03.2016 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено.
В т.3А на Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Атакуваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което не следва да се допусне касационното му обжалване.
В отговора на частната жалба ответниците Ж. Х. Т., П. А. Х., Д. В. Н. и Я. Т. Х. са поискали възстановяване на разноските, но не са представили доказателства за направени разходи, поради което такива не следва да им се присъждат.
Във въззивната жалба, както и в частната касационна жалба се поддържат доводи, че присъдените от първоинстанционния съд разноски на ответниците Ж. Х. Т., П. А. Х., Д. В. Н. и Я. Т. Х. в размер на 2100 лв. са прекомерни. Произнасянето на съда по разноските, на основание чл.236, ал.1, т.6 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Тези доводи следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК, което произнасяне подлежи на обжалване на основание ал.3 от същата норма.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 96 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1025 от 02.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 732 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич.
След връщане на делото на Районен съд-Генерал Тошево същия следва да разгледа по реда на чл.248 ГПК доводите във въззивната жалба за прекомерност на присъдените на ответниците разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: