О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 28.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 851 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й адвокат В. Хайк против решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 929 от 8.06.2016 г. по гр.д. № 7783/2015 г. на Районен съд-Бургас за признаване за установено по отношение на [община], че поземлен имот с идентификатор 81178.501.639 по кадастралната карта на [населено място] с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ от 1793 кв.м., съставляващ парцел II от кв.68 е частна държавна собственост, като [община] е осъдена да предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В постъпил по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, държавата оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е урегулиран като УПИ ІІ в кв. 68 по плана от 1982 г., действащ и понастоящем, като е бил отреден „за морска гара” и за него няма одобрени частични изменения на регулацията. Актуван е с акт за публична общинска собственост № 312 от 24.04.2002 г. на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, като по делото общината се позовава и на § 7, т.6 и § 7, т.7 ЗМСМА.
Съдът е цитирал нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС: „Застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините“ и е счел, че за да премине един имот държавна собственост в собственост на общината, той следва да отговаря на упоменатите в цитираната разпоредба условия. Изложил е съображения, че имотът е незастроен, не е предвиден за жилищно строителство, нито е предвиден за обществено или благоустройствено мероприятие на общината, доколкото липсват данни за подобно преотреждане, поради което не може да се направи обоснован извод той да е преминал в собственост на [община] по силата на цитираната законова разпоредба.
Счел е, че при разпоредбата на § 7, т.6 ЗМСМА, която постановява, че с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти: „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване“ се налага извод за неоснователност на твърдението за собственост на [община] по причина, че в случая се касае за незастроен терен, а не за обект на инфраструктурата, била тя общинска или с национално значение. На същото основание общината не може да обоснове правата си и посредством разпоредбата на § 7, т.7 ЗМСМА, постановяваща собственост на общините върху: „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества“, доколкото липсва съоръжение.
Изложен е и довод, че липсата на преотреждане на терена води до извод, че той не може към настоящия момент да се счита за такъв, обслужващ новото рибарско пристанище в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1) кои са предпоставките един имот да остане държавна собственост или да се трансформира в общинска собственост при влизане в сила на разпоредбите на § 7, т.6 и т.7 ПЗР ЗМСМА и § 42 ПЗР ЗИД ЗОС.
2) какво е вложеното съдържание в понятието „обществени и благоустройствени мероприятия на общините“, употребено в разпоредбата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС и по-специално кои са критериите за извършване на преценка дали един имот е предназначен за такива мероприятия на общините;
По тези въпроси се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 232 от 23.11.2012 г. по гр.д.№ 154/2012 г., ВКС, II г.о., с което за терен за крайморски парк е прието, че доколкото относно потребностите, които имотът е предназначен да задоволи „няма данни да имат национална значимост“, имотът не може да остане държавна собственост, а преминава в общинска собственост по силата на § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА, съответно § 42 ПЗР ЗИД ЗОБС, като „само ако с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост“. Касационното обжалване е било допуснато поради констатирано противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска въз основа на разпоредбите на §7, т.6 ПЗР З. и § 42 от ПЗР на ЗОС /в сила от 1999г./, като е дадено тълкуване, че преценката следва да се извършва като се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя е да станат общинска собственост имотите, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, както и отредените за обществени нужди, така че имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател и целта на закона не би могла да бъде постигната, ако във всички курортни населени места зоните, предназначени за отдих на населението, каквито са парковете, останат държавна собственост по съображения, че обслужват не само населението на общината, но и идващите на почивка от други части на страната, като следва да се отчете тълкуването на термина „национално значение“, дадено в Решение № 1 от 25.09.1997 г. на Конституционния съд на РБ, както и определението за „обект с национално значение“, дадено в §5, т.62 от ДР на ЗУТ, което изисква наличие на закон или акт на Министерски съвет за определянето на обекта като такъв.
Във връзка с мотивите по същество на спора по посоченото касационно решение, а именно „само ако с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост“ е поставен и въпросът: при спор за собственост, заведен от държавата срещу община, в хода на който общината е въвела възражение за придобиване на имота по силата на § 7, т.6 и т.7 ПЗР ЗМСМА, евентуално § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, следва ли, за да бъде уважен искът, държавата да докаже национално значение на потребностите, които имотът е предназначен да задоволи или може националното значение да се преполага и общината е тази, която следва да докаже предпоставките за трансформация на собствеността от държавна в общинска.
Касаторът поставя и въпросът: изключени ли са незастроените имоти от понятието „обект на инфраструктурата“ или „обект на общинската инфраструктура“, употребени в разпоредбите на § 7, т.6 и т.7 ПЗР ЗМСМА, по който твърди, че в противоречие с произнасянето на въззивния съд в решение № 375 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 1480/2009 г., I г.о. , постановено за незастроен имот, е прието, че ако не са налице нито §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, нито §10, ал.1 от ПЗР ЗОС, като основание за възникване на общинска собственост е приложим и §42 от ПЗР на ЗОС, тъй като се касае за незастроена част от имота, който съгласно предвижданията на ЗРП от 1975 г.,/ в сила и понастоящем/, е отреден за обществено мероприятие на общината, каквото е един автосервиз. Тъй като по делото се съдържат факти, относими и към трите основания, а от друга страна самите те уреждат донякъде сходни хипотези, за да се определи дали даден имот е общинска собственост, следва да се изхожда и от целта и разума на законодателната уредба, която в поредица от норми утвърждава общинската собственост като самостоятелна форма на собственост и отграничаването й от собствеността на държавата, на другите юридически лица и на гражданите.
Посочените решения не удостоверяват противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС или противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, тъй като разрешенията по тях са дадени при друга фактическа обстановка – относно реализирано мероприятие по регулационния план „парк“ и по иск за делба на имот, съсобствеността на който е възникнала по регулация. Затова касационното обжалване следва да се допусне по поддържаното от касатора като евентуално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставените въпроси се съобразят с релевантните по делото факти и се обобщят до въпроса: може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на З.-отм. и действащ по настоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя от нормите на § 7, т.6 или т.7 ПЗР ЗМСМА или § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС.
По поставения процесуалноправен въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, касационният съд ще се произнесе при преценка правилността на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-125 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1338 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението Общита С. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 76.92 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: