Решение №191 от 31.10.2017 по гр. дело №7542/7542 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 191

Гр.София, 31.10.2017

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 4166 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. п. на Р. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 689/ 04.04.2016 г. по гр. д. № 4574/14 г. на Софийския апелативен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 30.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12051/11 г. на Софийския градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС на Д. Й. М., Е. Т., П. Б. и И. З. против С. п., вместо което е постановено уважаване на същите чрез осъждане на ответника С. п. да заплати, както следва: на Д. Й. М.- сумата 75 208 лв., на Е. Т.- 75 208 лв., на П. Б. и И. З.- общо 37 604 лв., представляващи обезщетение за лишаването им от възможността да ползват собствените им идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ административна сграда в [населено място], [улица] периода 01.01.2008 г.- 14.09.2011 г. В молбата се поддържа, че след постановяване на въззивното решение са били открити нови писмени доказателства от значение за спора, а именно Нказателно постановление № 7000/ 18.11.2009 г., присъда по нак.дело № 1612/1950 г. на Софийския окръжен съд, ПМС № 311 от 22.05.1953 г. /необнародвано/ и Окръжно от 24.09.1980 г. относно одържавяване на недвижими имоти, собственост на чуждестранни лица, владени от изпълнителните комитети на народните съвети. По отношение на посочените документи се посочва, че същите са част от поддържана при О. у. на [населено място] преписка, по която ищците са били обезщетени по реда на ЗОСОИ с идеални части от процесния имот, при което документите са релевантни при преценка на законосъобразността на административните актове, на които се основават претенциите на ищците като съсобственици на имота. Същевременно в молбата се заявява, че пропускът за попълване на доказателствения материал по делото с тези документи не се дължи на проявена от молителя небрежност, а на недобросъвестното поведение на трето лице- О. у. на [населено място], който не е изпълнил указанията на съда за изпращане на реституционната преписка в цялост.
Ответниците по молбата за отмяна- Д. Й. М., Е. Т., П. Б. и И. З. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявяват, че същата е недопустима, тъй като не обективира изложение на причините, поради които молителят не е ангажирал представените доказателства при инстанционното разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основаваща се на твърдение за наличие на новооткрити документи, които според молителя са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката, дали доказателствата са „новооткрити” по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същите са от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, молителят не навежда твърдения кога е узнал за съществуването на представените документи. Настоящият състав приема, че разглеждането на молбата за отмяна следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като бъде дадена възможност на молителя в производството по чл.307, ал.2 ГПК да ангажира доказателства за момента, в който се е снабдил с новите писмени доказателства, а на ответниците по молбата- да проведат насрещно доказване, ако твърдят, че същите са били известни на молителя преди повече от три месеца към датата на подаване на молбата за отмяна.
Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане молбата на С. п. на Р. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 689/ 04.04.2016 г. по гр. д. № 4574/14 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на страните, че следва да ангажират доказателства за датата, на която молителят е узнал за представените с молбата за отмяна писмени доказателства.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top