О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№518
гр. София, 15.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2201 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №10 от 13.02.2017г. по гр.д. № 2088/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1650 от 27.10.2016г. по гр.д. № 8253/2015г. на Бургаски районен съд за отхвърляне иска за делба, предявен от Р. С. И. и С. Р. И. против М. Н. М., Я. Н. М., М. Я. Я. и Й. М. Г., относно недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 07079.611.108 по кадастралната карта на [населено място] с площ 276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10м./
Касационна жалба срещу решението е подадена от ищеца Р. С. И.. Поддържа се че решението е неправилно. Съдът се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и в същото време е решен в противоречие с практиката на ВКС. Решаващото съображение за отхвърляне на иска за делба е съществуващото право на строеж в полза на съделителя Й. Г. за изграждане на погинал обект, чрез което поземленият имот се превръща в обща част, обслужваща самостоятелните обекти, построени в него и делбата му е недопустима. Съдът, в разрез с цитираната от самия него практика, е приел, че правото на строеж е неделимо от собствеността върху земята, вместо от собствеността върху постройката. Наред с това не е изследвал какви са предвижданията на ПУП за евентуалното реализиране на правото на строеж за погиналата сграда. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи правният въпрос: може ли да се прехвърля правото да се построи погинала постройка /по чл. 66, ал.2 ЗС/ отделно от правото на собственост върху постройката, без изрично волеизявление за това; при прехвърляне собствеността върху терена, необходимо ли е изрично да се прехвърли и правото на строеж за изграждане на погинала постройка или то имплицитно следва от прехвърлянето на земята.
Ответниците по жалбата М. Н. М., Я. Н. М. и М. Я. Я. в писмения с отговор, депозиран чрез адв. К., изразяват становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Й. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането.Предмет на делбата е поземлен имот в [населено място] на [улица], с площ от 276 кв.м. Според представените документи за собственост страните са притежатели на различни идеални части от имота. Същевременно, всички съделители, с изключение на Й. Г., са съсобственици на два самостоятелни обекта в построената в имота жилищна сграда – едното жилище е съсобствено само между ищците, а другото е съсобствено между ищците и ответниците, без Й. Г.. Последният е придобил през 2013г. с договор за дарение от баща си М. Г. 75/268 ид.ч. от поземления имот. Неговият праводател е притежавал и паянтова сграда с три помещения, застроена във вътрешната югозападна част на парцела, която сграда е съществувала до 2008г., но към момента на дарението е погинала.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че поземленият имот има статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, при което претенцията за делба е неоснователна. Позовал се е на разрешенията на ППВС № 2/1982г., т.1, б.“д“ и “е“, както и на Решение № 476 от 07.03.2013г. по гр.д. № 56/2012г. на I г.о., според които не може да се допусне делба на съсобствен парцел, застроен със сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици; в този случай дворът е обща част съгласно чл. 38, ал.1 ЗС. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворно място е недопустима, ако той може да получи разрешение за строеж, надстрояване или пристрояване при условията на чл. 183, ал.4 ЗУТ. В случая съдът е счел, че съделителят Г. би могъл да реализира правото на строеж за изграждане на погиналата постройка. Правото на строеж не е изрично посочено в придобивната му сделка – дарението от неговия баща, но то имплицитно следва собствеността върху идеалните части от земята.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
От определящо значение за изхода на спора са повдигнатите от касатора правни въпроси, които могат да бъдат обобщени така: Налице ли е хипотеза на недопустимост на делбата по смисъла на ППВС № 2/1982г., т.1, б.”г” и „д”, ако един от съсобствениците на поземления имот не притежава отделна сграда или самостоятелен обект, но неговият праводател е бил собственик на сграда, която към момента на прехвърляне на собствеността върху терена е погинала и правото на строеж за изграждането й не е изрично посочено в договора.
Сочената от касатора съдебна практика не разглежда случай като настоящия. Така, Решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 656/2009г. на І г.о. приема, че правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното място, т.е. това е хипотеза, при която правото на строеж принадлежи на лице, различно от собственика на терена. Решение № 47 от 06.02.2012г. по гр.д. № 20/2012г. на ІІ г.о. изтъква, че сградата и правото на строеж, въз основа на което тя е построена, представляват единен обект на разпореждане; затова, ако постройката погине, притежателят на правото на строеж може да го реализира отново в предвидения от закона петгодишен срок. Решение № 837 от 2006г. по гр.д. № 538/2005г. на ІV г.о. е в същия смисъл, но те не разглеждат въпроса за прехвърляне на терена, при вече погинала постройка.
Решение № 476 т 07.03.2013г. по гр.д. № 56/2012г. на 1 г.о. сочи, че когато някой съсобственик на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата е недопустима, ако той може да получи разрешение за нов строеж при условията на чл. 183, ал.4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия ПУП. На това решение се позовал решаващия съд в мотивите си. Но в настоящия случай съдът изобщо не е изследвал дали според предвижданията на подробния устройствен план е възможно възстановяването на погиналата сграда, която е била собственост на праводателя на Й. Г..
Предвид изложеното, при липса на съдебна практика по конкретния правно значим въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 13.02.2017г. по гр.д. № 2088/2016г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Р. С. И..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: